Героите заемат важно място в сърцето на всеки. Благодарение на тях над главата се запазва спокойно небе. Завинаги остава отпечатък в паметта за това колко силни и смели са били някога в трудни военни времена.
Биография на Жуков Андрей Василиевич преди службата
Той е роден на 1 ноември 1900 г. Село Лещеевка от района на Нижни Новгород е родната земя на съветския герой. Той е руснак по националност. Образованието има непълно средно образование, но това не се превърна в пречка за големите постижения на военен ръководител.
Военна служба
Андрей Жуков е доброволец на Червената армия, където заминава на 19-годишна възраст. Тук той започва службата си в чин на Червената армия. На 20-годишна възраст този велик човек в бъдеще вече е станал командир на взвод на един от татарските пушки. Той участва в битката с Басмачи, която се проведе в Централна Азия.
На 23-годишна възраст Андрей Жуков отново пое курсове на командния персонал. В туркестанската дивизия той става командир на третия полк, а през 1930 г. - командир на Горкишкото училище на име Сталин.
След 2 години премина бронетанкови курсове в град Ленинград. След това той служи в Далечния Изток и става командир на рота на Далекоизточната армия на Червеното знаме. През 1937 г. е повишен в помощник командир на батальона.
На 40 години Андрей Жуков вече е бил началник на петнадесетата армия на Далечния Източен фронт, а година по-късно става заместник-командир на първия резервен танков полк.
Участие във войни
Великата отечествена война отне много невинни животи и Андрей Жуков взе пряко участие в нея.
Достигайки до това звание подполковник, той ръководи бригадата, която под негово командване воюва на Брянския и Югоизточния фронтове. Тя също участва активно в битката за Сталин. Андрей Жуков командва толкова успешно, че до края на войната той ръководи една от механизираните бригади.
Неговата бригада в битките от Днестър до Прут е първата, която удари река Прут. За участие в тази битка командирът е награден с орден Кутузов от втора степен.
Героят постигна особен успех в победата над опасната Кишиневска група, в битки за свободата на румънци и унгарци.
Полковникът имаше отлични организаторски умения, така че благодарение на усилията му бригадите успяха успешно да взаимодействат в операцията Дебрен.
През 1944 г. екипът на Андрей Жуков нанася съкрушителен удар на противника. Тя също участва в освобождението на много градове.
Той получи военен ръководител титлата Герой на Съветския съюз, орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“.
През април 1945 г. Жуков е тежко ранен, но добрата физическа годност и издръжливост му помагат да се изправи. След възстановяване отива да служи в съветската армия, става командир на една от дивизиите на Приморския военен окръг.
