Храната е любима тема за поговорките. Защо става толкова чест повод за изразяване на популярно преживяване? Ако се вгледате внимателно, става ясно, че поговорките за храната изразяват спешни проблеми, без които никой не би могъл просто да оцелее. Думи като „хляб, каша, квас“ са разбираеми и познати на всички и затова изображенията, предавани чрез тях, са много изразителни. Това е основната причина, че поговорките и поговорките за храната се раждат в голям брой.
Хлябът е главата на всичко
Хлябът винаги се е считал за основен продукт на трапезата. Без него семейството не би седнало на масата. Хапваха всичко с хляб: каша, зелева супа. Затова руските поговорки за храната не правят без да споменават хляб. Но защо той е главата? Факт е, че в старите времена думите "глава" и "главно" означаваха едно и също нещо. Фактът, че хлябът беше основното на руската трапеза, не е под въпрос. Всъщност този ценен продукт има уникални свойства, които могат да спестят дори и в най-трудните моменти. Нищо чудно да казват: „По-добър хляб с вода, отколкото пай с беда“.
Дори когато е изсушен, хлябът запазва много здравословни витамини и минерали. Изразът „суши крекери“ означава „пригответе се за тежки времена“. Сухият хляб често спасяваше селяните от глад.
Без сол и без хляб
Солта обаче е била не по-малко ценна от хляба. Между другото, този продукт се смяташе за свещен в Русия. И затова поговорките за храната често се свързват именно със солта: „Мислете, не мислете, но не можете да мислите за по-добър хляб и сол“.
В древни времена солта е била доста скъп продукт. Селяните бяха изключително внимателни към нея. Оттук и знака: поръсете сол - до кавга. Но изразът „яж пуд сол“ донякъде загуби първоначалното си значение. Не, това означава същото като преди. Пуд е 16 кг; яденето на килограм сол означава да живеете с някого много дълго време. Само днес ядем 16 кг само за две или три години. Но в стари времена солта е била спасена и затова „яденето на килограм сол“ означава „да преживеете много трудности с някого“.
Варете каша
Притчи за храната не минават без каша. В стари времена кашата се е наричала празнична почерпка. Обикновено много хора бяха канени на тържества. Затова приготовленията бяха много неприятни за домакинята. Оттук и израза „вари каша“, символизиращ проблем и сложен бизнес. Но за тези, които отказаха да участват в общото дело, те казаха: "Няма да готвиш каша с него." Оттук също отидохме „да разтворя кашата“, тоест да решим сложни проблеми. Но ако някой се опитва усилено, влага повече усилия, отколкото се изисква, тогава казва за това: „Няма да развалите кашата с масло“.
