Едуард Налбандян, чиято биография ще бъде описана по-долу, започва дипломатическата си кариера през седемдесетте години на миналия век. През това време той успява да работи в посолствата на много арабски страни, да стане носител на Ордена на Почетния легион на Франция, а също така започва да изгражда посолства за новородената независима Армения. От 2008 г. уважаван дипломат и уважаван ориенталист заема поста министър на външните работи на малка, но горда република.
Медалист от Арменската ССР
Едуард Агванович Налбандян е роден в Ереван през 1956 г. в най-обикновено семейство. Баща му умира рано, когато момчето няма дори тринайсет години. Тялото му е износено от войната, през която е преминал, участвайки в най-бруталните битки, включително Сталинград.
Майката на Едуард работеше като обикновен лекар и дори не мечтаеше, че синът й ще може да влезе в най-престижния университет в страната, който беше MGIMO през онези години, който завършва работници в международната дипломатическа служба. Едуард Налбандян обаче мечтае за кариера като дипломат и целенасочено се подготвя за изпити в Московския институт. Завършва училище със златен медал, което му дава предимства при постъпване.
От вълнение обаче Едуард провали първия изпит, преминавайки английския език само на „четиримата“. Тогава арменският медалист се успокои и брилянтно издържа останалите изпити, ставайки единственият кандидат от Армения, който успешно премина състезателната селекция в MGIMO същата година.
На предната линия
През 1978 г. Едуард Налбандян завършва успешно MGIMO и е назначен да работи в Близкия изток. Тук той започва да служи в съветското посолство в Ливан. Млад възпитаник на MGIMO беше в разгара на гражданска война в тази арабска държава. Чуждестранни дипломати живееха в Бейрут в условията на улични битки, работиха в мазета при интензивни бомбардировки. Самият Едаврд Агванович трябваше да направи рискови полети до друга част на града, проправяйки се през кордоните и задръстванията.
Един хубав ден, фосфорната бомба дори разби в апартамента му, който след това тлее няколко дни. Трудната мисия продължи пет години и завърши за Едуард Налбандян с морално трудна задача.
След като се върна в Москва, терористите отвлякоха четирима съветски дипломати, единият от които беше убит. Починалият служител Аркадий Катков наследи Налбандян на поста, затова на последния беше възложена мисия да информира близките на Аркадий за трагичния инцидент.
Както и да е, през годините на служба в Близкия изток Едуард Налбандян натрупа безценен международен опит, а също така получи и правителствена награда - Орден за приятелство на народите.
Труден избор
През 1983 г. младият дипломат се завръща в Москва, където започва работа в Министерството на външните работи. Тук той решава да продължи образованието си в аспирантура на Института за ориенталистика при Академията на науките. През годините на служба в Ливан той се влюби завинаги в арабския Изток и реши да получи сериозно обучение за по-нататъшна работа под ръководството на най-добрите преподаватели в страната. През 1988 г. Едуард Налбандян успешно защитава дисертацията си, като става кандидат за политически науки.
В края на осемдесетте години дипломатът отново заминава на бизнес пътуване до Близкия изток, този път за да успокои Египет. Тук Едуард Налбандян откри новината за разпадането на страната, на службата на която той посвети петнадесет години от живота си. Отначало той продължи да работи в посолството, над което вече плаваше руското знаме, а не съветското.
Тогава беше време да се вземе решаващ избор в живота и дипломатът избра работа в полза на историческата си родина. Едуард Налбандиян стана дежурен въпрос на Армения в Египет и започна от нулата да създаде дипломатическата мисия на своята република в Кайро.
Опитен дипломатически работник беше хвърлен в най-важните области на работа, той беше посланик в Египет, Мароко и Оман. През 1999 г. става извънреден посланик на Армения във Франция - страната, в която живееше голямата и влиятелна арменска диаспора. Отношенията с тази държава бяха от особено значение за Армения и Едуард Налбандян свърши отлична работа със своите задължения. За кратко време, прекарано в Париж, той дори спечели най-престижната държавна награда - Почетния легион.
