В момента Григорианският календар е най-разпространената хронологична система, кръстена на папа Григорий XII, който настоява за нейното въвеждане в католическия свят. Мнозина погрешно смятат, че именно Григорий е измислил тази система, но това далеч не е така. Според една от версиите, основният вдъхновител на тази идея бил италианският лекар Алоизий, който теоретично обосновал необходимостта от промяна на съществуващата хронология.
Проблемът с хронологията по всяко време беше доста остър, защото развитието на историческата наука в страната и дори светоусещането на обикновените граждани до голяма степен зависят от това, което се приема за ориентир и за какво са равни денят, месецът и годината.
Съществували и съществуват много хронологични системи: някои приемат движението на Луната около Земята, други считат създаването на света за отправна точка, а трети като заминаването на Мохамед от Мека. В много цивилизации всяка смяна на владетеля води до промяна на календара. В същото време една от основните трудности е, че нито земният ден, нито земната година не траят кръгъл брой часове и дни, целият въпрос е - какво да правим с оставащия баланс?
Една от първите най-успешни системи беше така нареченият Юлиански календар, кръстен на Гай Юлий Цезар, в чието царуване той се появи. Основната иновация беше фактът, че един ден се добавя към всяка четвърта година. Тази година започна да се нарича високосна година.
Въвеждането на високосна година обаче само временно облекчи проблема. От една страна, разминаването между календарната година и тропическата продължи да се натрупва, макар и не толкова бързо, както преди, а от друга, Великденският ден падна в различни дни от седмицата, въпреки че според повечето католици Великден винаги трябва да бъде в неделя, През 1582 г., след многобройни изчисления и въз основа на ясни астрономически изчисления, в Западна Европа настъпва преход към григорианския календар. Тази година в много европейски страни, веднага след 4 октомври, дойде петнадесетият.
Григорианският календар до голяма степен повтаря основните разпоредби на своя предшественик: обичайната година също се състои от 365 дни, а високосната година се състои от 366, а броят на дните се променя само през февруари - 28 или 29. Основната разлика е, че григорианският календар изключва всичко от високосната година години, кратни на сто, с изключение на онези, които се делят на 400. Освен това, ако според юлианския календар новата година настъпи на първия септември или на първи март, то в новата хронологична система първоначално е обявена на 1 декември, а след това изместена e т.е. за един месец.
В Русия, под влиянието на църквата, новият календар не беше признат дълго време, като се има предвид, че според него цялата последователност на евангелските събития е нарушена. Григорианският календар в Русия е въведен едва в началото на 1918 г., след като болшевиките дойдоха на власт, когато четиринадесетият пристигна веднага след първия февруари.
Въпреки много по-голяма точност, григорианската система все още е несъвършена. Ако обаче в юлианския календар се формира допълнителен ден през 128 години, то в григорианския календар ще са необходими 3200.
