Държавата Молдова е парламентарна република. Това означава, че парламентът играе водеща роля в ръководството на страната. Той действа като най-висшият законодателен и представителен орган в държавата. Кой управлява парламента на Молдова? Колко депутати седят в него? И какви правомощия има този орган? Отговорите на всички тези въпроси са в нашата статия.
Парламентът на Молдова: обща информация
Държавната власт в Молдова е представена от четири клона. Това са президентът, парламентът, правителството и съдебната система. Парламентът на Молдова е еднопалатен. Той действа от май 1991 г. и е надарен с цял списък с най-важните сили. По-специално в неговата компетентност: приемане и тълкуване на закони, назначаване на референдуми, одобряване на държавния бюджет, обявяване на мобилизация и др.
Изборът на депутати в молдовския парламент е популярен и таен. Те се провеждат на всеки четири години според смесената система, която беше въведена през 2017 година. За партита и блокове са инсталирани бариери за преминаване.
Историята на парламентаризма в Молдова: ключови събития
Парламентарните избори в републиката в историята на нейното независимо съществуване са проведени девет пъти. Освен това четири от тези кампании бяха извънредни (ранни).
Първите парламентарни избори в Молдова се проведоха през април 1990 г. Тогава депутатите все още бяха избрани във Върховния съвет на МСР, но вече през май той бе преименуван в парламента на Република Молдова. Логично е, че първото свикване на молдовския парламент 83% се състои от членове на Комунистическата партия. Вярно е, че много от тях впоследствие станаха членове на националистическия Народен фронт. В края на 80-те и началото на 90-те това политическо движение се отличава с активна антируска риторика и се застъпва за обединението на Молдова с Румъния.
През есента на 1993 г. възникват първите партии на независима Молдова, по-специално Социалистическата и Аграрната демокрация. Техните членове постигнаха бързото разпускане на парламента и провеждането на нови избори през февруари 1994 г. През 1998 г. се сформира Комунистическата партия (PCRM) и тя спечели следващите избори, като получи четиридесет места в парламента. До 2009 г. цялата власт в страната е принадлежала именно на PCRM и неговия одиозен лидер Владимир Воронин. Всъщност това беше единствената комунистическа партия в постсъветското пространство, която успя да се превърне в управляваща.
В резултат на бунтовете в Кишинев през април 2009 г., наречени революция в Twitter или люляшката революция, властта беше взета от комунистите. Безредиците бяха провокирани от нарушения при преброяване на гласовете по време на следващите парламентарни избори. В крайна сметка бяха поискани нови избори и президентът Воронин подаде оставка.
Структура, лидерство и фракции
Вътрешната организация на молдовския парламент се определя от неговите регламенти. Работата на законодателния орган на страната се ръководи от председател, избран с тайно гласуване на самите депутати. В същото време две трети от гласовете на същите депутати също могат да го освободят от тази длъжност. В момента председател на молдовския парламент е Андриан Канду, член на Демократическата партия.
Основният работен орган на парламента е Постоянното бюро. Съставът му се формира пропорционално на броя на фракциите. Постоянното бюро определя броя и състава на комисиите, специализирани в определени клонове на държавната дейност. В някои случаи (например с цел разработване на сложни законодателни актове) парламентът има право да създава специални, както и временни следствени комисии.
Парламентът на Молдова има 101 членове. Към днешна дата те са разпределени в шест фракции, както следва:
- Демократична партия на Молдова (PDM) - 42 места.
- Партия на социалистите на Република Молдова (PSRM) - 24 места.
- Европейска народна група - 9 места.
- Либерална партия - 9 места.
- Партия на комунистите на Република Молдова (PCRM) - 6 места.
- Либерално-демократична партия - 5 места.
Още шестима депутати в молдовския парламент са без фракции.
Удостоверения и сесии
Парламентът на републиката има доволен широк кръг от правомощия. Сред тях са:
- Приемане на закони, укази и резолюции.
- Назначаване на датата и процедурата за провеждане на национални референдуми.
- Одобряване на държавния бюджет.
- Одобряване на военна доктрина.
- Определяне на ключови области на външната и вътрешната политика на държавата.
- Ратификация и денонсиране на международни договори и споразумения.
- Одобряване на почетни държавни награди (медали и ордени).
- Декларация за обща мобилизация (пълна и частична).
- Декларация за военно положение или извънредно положение.
- Промяна в размера на минималната работна заплата, социалните помощи и пенсиите.
Парламентът на Молдова се свиква два пъти годишно. Първата сесия продължава от февруари до юли, втората - от септември до декември. Парламентарните заседания са отворени, въпреки че в специални случаи депутатите са упълномощени да решават да провеждат заседания със затворени врати.
Сграда на парламента
Сградата на републиканския парламент се намира в центъра на Кишинев, на адрес: булевард „Стефан чел Маре“ 105. Той е един от най-ярките паметници на съветската архитектура в молдовската столица. Изграждането му продължи три години (от 1976 до 1979 г.) под строгия надзор на секретаря на Централния комитет на Комунистическата партия на Молдова Иван Бодиул. Проектът на сградата е разработен от екип архитекти под ръководството на A.N. Черданцева и Г.Н. Bosenko. Това е отворена книга. Четири колони са разположени в централната част на конструкцията и играят ролята на носещи конструкции.
В съветско време бронзови фигури на Карл Маркс и Фридрих Енгелс седяха на пейка в двора на сградата. Паметникът е направен по уникалната по онова време технология на „vysyodka“ (вътре скулптурата е куха). В началото на 90-те тази скулптурна композиция изчезна, а през 2012 г. бе открита в един от гаражите на парламента.
