Основната роля на държавата е да осигури нормалното социално-икономическо развитие на страната.
Всъщност това е организирана форма на управление на обществените процеси, осъществявана както от държавните органи, така и от гражданските сдружения. От тези разпоредби може да се изведе значението на системата, отговорна за отношенията между държавата и индивида.
Политическата система, дефиницията на която се изразява в съвкупността от държавни органи, различни публични образувания и граждани, участващи в регулирането на социалните процеси, е начин за такова взаимодействие. Има още няколко определения на политическата система. Тази концепция може да бъде определена като структура на държавните и публичните социални институции, които играят определени роли в политическия процес. Също така тази система трябва да се разбира като взаимодействие на държавни органи, обществени сдружения и демократични институции в единно политическо пространство.
Държавата в политическата система на обществото е в специална ситуация, поради своя суверенитет, тоест господство спрямо други източници на власт. Държавните актове надделяват над всякакви предписания на обществени сдружения и са защитени от мощна правоприлагаща система. Държавата не представлява местните желания на отделни групи от населението, а национални интереси. Той монополизира законотворчеството.
Степента на участие на държавата в социалните процеси на страната до голяма степен определя политическата култура, която характеризира целостта на етническа група в областта на обществената власт. Той е създаден от традиционните ценности и вярвания на субектите на политическия процес. Има различни типологии на политическите култури. Въпреки това класификацията, предложена от С. Верба и Г. Алмонд в научния труд „Гражданска култура“, публикуван през 1963 г., придоби особена известност. Тези социолози са идентифицирали три типа отношения между държавата и обществото: подчинена политическа култура, парохиална и партитурна.
Последните два типа са крайни състояния на гражданска идентичност. Като се има предвид парохиалният характер на културата, политическият интерес на населението е изключително малък, а знанията са оскъдни. Докато гражданската дейност в общество с участието е масова, значимостта на политическия живот в такава ноосфера е висока за миряните. Подчинената политическа култура заема междинно положение между тези полярни състояния на обществото и се отличава от силно ориентирано общество по отношение на институциите на властта.
На практика тези видове взаимодействат и се смесват. Авторите отбелязват, че от гледна точка на интересите на стабилността на обществено-политическия режим най-положителна е субективната политическа култура. Тази форма на социално съзнание може да се припише и на Русия. Симптоматичната картина на гражданските настроения на страната ни говори в полза на такава диагноза. Характерна особеност на това състояние на обществото е ясно изразената ориентация към политическата система с изключително ниска проява на участие в нея. Липсата на развито гражданско общество е основното доказателство, че една подчинена политическа култура не еволюира в други видове.
За да преодолеете тази застояла политическа ситуация, в която се оказа руски гражданин, първо трябва да забравите атавизмите от съветския период, като разчистите пространството за частни инициативи и творчески потенциал. Междувременно остава да се надяваме на онези слаби издънки на новото гражданско общество, които пробиват асфалта на историческата наследственост.
