Преди да се пристъпи към разглеждане на въпроса какво представлява предметът на философията като наука, е необходимо да се разбере какво всъщност представлява такъв обект. Без това разбиране, подхождането към дефиницията на предмета на философията е просто безсмислено, защото широтата на научния интерес в рамките на философското знание е практически неограничена. Друга причина за този подход е, че преди да се разгледа темата, е необходимо да има ясна представа за обекта на научното познание.
Обектът на всяка наука, както следва от самия термин, винаги е обективен, тоест битието му не се определя от желанието или предпочитанията на конкретен изследовател - предмет на научното познание. Доста често е възможно да се срещне преценката, че поради широчината на познавателното поле във философията един предмет и обект са идентични. Този подход обаче трябва да се признае като непродуктивен, тъй като именно поради тази широта научният интерес към тази наука се ерозира и става несигурен.
Въз основа на историческите сблъсъци на развитието на философското знание и мислене обектът на философията може да бъде разпознат като цялата обективна реалност, духовна и социална реалност, в която се реализира битието на човек, включително и самия човек.
За разлика от обект, предметът на всяка наука винаги е субективен, тоест съществуването му е опосредствано от научния интерес на субекта на познанието - изследователя. Той сам избира коя част от обекта (обективната реалност) представлява научен интерес за него и след това всъщност се формира предметът на науката. Във връзка с философските знания предметът на науката се определя от самата структура на науката, нейните направления, тенденции, доктрини и теории. В това между другото се проявява един от философските закони на философията - диалектиката на връзката между обекта на изследване и структурата на научното познание. В най-простата и обобщена форма предметът и функциите на философията могат да бъдат определени по следния начин.
Като негов предмет може да се посочат най-общите закони на генезиса на формите на битието на материалния и духовен свят, както и техните експлицирани образи, рационализирани от човешкото съзнание.
Исторически оформените философски направления определяха особеностите на предметната област във всяка отделна посока. Например, екзистенциалистите, започвайки от великия Хайдегер, вярваха, че предметът и функциите на философията се състоят в познанието на индивидуалния смисъл - съществуване, което е семантичното оправдание не само на човека като такъв, но и на всичко, което съществува около нас. Позитивистите приеха различен подход към решаването на този въпрос. Дори Огюст Конт твърди, че предметът и функциите на философията трябва да се формират от нуждите на обществото, да обясняват и формулират законите и тенденциите на човешкото съществуване. Именно това предопредели факта, че Конт се счита не само за основател на философската тенденция на позитивизма, но и за основател на науката за социологията. Но като започнем от Карл Попър, позитивистичното определение на това, което представлява предмет и функции на философията, се е променило значително. Тук сме свидетели на преход към анализа на научната картина на света и тук е разработен основният методологичен критерий за този анализ - принципът на проверимото знание се допълва от принципа на фалшифицирането.
Въз основа на взаимозависимостта, която свързва понятията предмет, структура и функции на философията, е възможно нейните функции да се определят само в най-широката форма. Като правило те включват:
- методологически, който се състои в това, че философията разработва познавателен апарат и дава своите универсални методи за използване в различни области на човешката дейност;
- общонаучни, състоящи се във факта, че в рамките на философските знания се използват основни теории и категории, които се използват в познанието;
- социалната функция включва разглеждането на обществото в рамките на философското знание като едно цяло;
- нормативна и регулаторна, която се състои във факта, че именно философията разработва критерии за оценка на дейностите в най-разнообразните сфери на човека;
- мироглед, говори сам за себе си, той осигурява формирането на типове мислене и поведение въз основа на изключително теоретични нагласи и модели.
Трябва да се отбележи, че този списък не може да бъде ограничен до списъка с функции, които философията изпълнява в нашия живот. Те могат да бъдат разделени или можете да формулирате нови, не по-малко значими, но опосредствани от историческия процес.
Науката, философията, нейният предмет и функции пряко определят структурата на философското знание, което също не е догма и непрекъснато се разширява, тъй като обществото натрупва нови научни факти. Освен това, развитието на философията е придружено от постоянно изместване на акцента на научния интерес към определени проблеми, така че можем да отбележим такова явление като излизането на преден план на различни философски проблеми в различно време. Това явление влияе пряко и върху съдържанието на кръга от проблеми, които съставляват предмета на философията като наука.
