Митяев Анатолий Василиевич е роден в провинция Рязан в село Ястребки на 12 май 1924 година. За живота си той е напреднал доста нагоре по кариерната стълбица. Той беше главен редактор на „Мурзилка“ и студиото „Союзмултфилм“. Но за повечето той е известен като писател. Ето произведенията на Анатолий Митяев: „Подвигът на войник“, „Книга на бъдещите командири“, „Една хиляда четиристотин и осемнадесет дни: герои и битки от Великата отечествена война“, „Приказки на руския флот“, „Шесто - непълноценно“, „Ветрове на Куликовското поле“, „ Ръжен хляб - ще плача дядо. " Всички тези книги са познати на съветските деца, както и на тези, които в наше време търсят литература за приключенията, за героите на страната ни, за Великата отечествена война, за истинските хора.
Биография на писателя
Учи Анатолий Митяев до 9 клас в село Клязма. По онова време той още не се е замислял да пише, но мечтаел да влезе в горско техническо училище. Не му се налагаше обаче да учи в него. Войната е започнала. Анатолий Митяев се регистрира като доброволец през лятото на 1942 г. и почти от първите дни започва да участва във военни действия. Назначен е в гвардейската минометна дивизия. Бъдещият писател служи като номер на пистолет. По време на войната той случайно е помощник шофьор на Белоруския фронт и учи в минометното училище. Така че всичко, за което пише в своите произведения, които той започна да създава по това време, той знаеше от първа ръка. Включително подвига. Анатолий Василиевич имаше медал „За храброст“.
кариера
След като е мобилизиран през 1947 г., Анатолий Митяев получава работа като журналист в регионален вестник. След това започнаха да публикуват неговите истории. Скоро става изпълнителен секретар на Pioneer Truth. След като работи там две години, през 1960 г. е преместен в Мурзилка като главен редактор. Анатолий Митяев, преминавайки през трудностите във военното време, не загуби усещането за детска, неусложнена, наивна визия за света. Следователно списанието под негово ръководство процъфтява. Кой друг би могъл да публикува пресата за деца, ако не човекът, който така добре е разбрал как виждат заобикалящата действителност и какво искат от живота.
След 1972 г. работи като главен редактор на „Союзмултфилм“. По това време той не само извършва лидерски дейности, но и пише няколко сценария за карикатури. Всички те се оказаха поучителни и смешни. Например карикатурата „Внучка е изгубена“ говори за връзката между дядо и внучка. Момичето не се подчинява и възрастният мъж решава да я плаши с полицията. След това внучката бяга. Затова полицията наистина трябваше да я потърси. След като момичето е приведено у дома, дядо разбира, че методът му на преподаване не работи и не трябва да се прави повече.
Книгата "Подвигът на войник"
Войната се печели благодарение на усилията на обикновените хора. Това беше известно и запомнено от Анатолий Митяев. В книгата си той събра шест разказа за събитията от Великата Отечествена война. В предговора авторът се обръща към децата. Напомняйки накратко какво е войната и колко дълго тя продължи, Анатолий Митяев, чиито истории бяха обичани от децата, продължава към основната идея. Всичко трябва да се направи, за да не се случи отново. И за това не бива да забравяме за подвига на войника, неговата смелост, всеотдайност и преданост към родината.
За отношението към подвига
Историята „Триъгълно писмо“ се отнася до войник на име Борис, който написа писмо до майка си. Денят беше спокоен и той съобщи, че всичко е наред, че е здрав. Но изведнъж започна военно нападение и Борис спаси ранените по време на нея. После седна да довърши писането на писмото. За него всичко, което се случи, не беше ново, но той не започна да казва на майка си за това, за да не я безпокои. Войник, който прави подвиг, го оценява по-малко от спокойствието на майка си, за която от своя страна е важно синът й да е жив и здрав.
