Написани са много творби за дейността на големия руски археолог и етнограф Василий Василиевич Радлов. Малцина обаче знаят за неговия житейски път. Но този специалист успя да се отличи в един наистина завладяващ живот и блестяща кариера. Да не говорим за неговите титанични съчинения и богато научно наследство. Приносът на археолога в изучаването на Изтока, тюркските езици и народи е огромен и заслужава специално внимание. Биографията на Василий Василиевич Радлов ще бъде представена на вашето внимание в статията.
Берлински период
Василий Василиевич Радлов е роден през 1837 г. в Берлин. Успешно завършва гимназия. Скоро става студент в Берлинския университет във Философския факултет. Тук мина младостта му. В биографията на Василий Василиевич Радлов този период е от особено значение, тъй като именно тогава той става изследовател. По време на следването си той сериозно се интересува от алтайския и уралския език. Преди това той имаше шанс да прекара една година в селото, където разговаряше с професор Петрашевски. Благодарение на комуникацията с учения, младият Василий се оказа склонен да изучава ориенталски езици. Известно време посещава лекциите на Август Пот в Гале, които станаха много полезни в бъдеще. В Берлинския университет географът Карл Ритер оказа голямо влияние върху него. Лекциите му ясно отразяват възгледите на бъдещия археолог по въпроси на историческите и етнографските науки. Също така специална роля във формирането и развитието на възгледите изигра филологът Вилхелм Шот. Именно под негово влияние ориенталистът се отвори в студента Радлов.
През 1858 г. млад ориенталист получава докторска степен. Най-накрая реши приоритетите на научната дейност. Радлов реши да изучи тюркските народи, техния език и културни особености. Изискваше се да отиде в Руската империя, за да реализира тези планове. В Петербургския университет бяха оборудвани експедиции за опознаване на Изтока. Новакът учен започва да изучава руския език и отива в империята.
Първи стъпки в нова страна
Ориенталистът Радлов Василий Василиевич пристига в столицата на Русия през лятото на 1858 г. За съжаление, той нямаше късмета да участва в експедицията на Руското географско дружество. Тя се подготвяше да изучава Амурската територия. Младият учен разчитал на нея да общува лично с носителите на тюркски езици. Продължи да учи наука в Азиатския музей. Скоро получи покана в Миньорския колеж в Барнаул за длъжността учител по чужди езици. Тази свободна длъжност му е помогнала от бившия руски посланик в Берлин. През 1859 г. полага клетва за вярност и получава гражданство на Русия. Не губи време, заминава за Барнаул с любимата си Паулина Фром. Тук той прави експедиции до Алтайския край, които са субсидирани от държавата.
Алтайски период
В Барнаул Василий Василиевич преподава в минното училище. Тя отделя много време за изучаване на местните тюркски езици. В последното много му помогна специалистът Яков Тонян, който според самия Радлов стана негов учител. През 1860 г. Василий, съпругата му и Яков Тонян тръгват в първата си експедиция до Алтай. Тук той получи много полезни знания за многобройните азиатски народи, характеристиките на техния език и култура.
Радлов активно изучава клановия състав и етногенезата на тюркските племена и националности. Благодарение на тези изследвания се появи едно от най-добрите произведения на учения Радлов Василий Василиевич - „Етнографски преглед на турските племена на Сибир и Монголия“. Това обобщение съдържа ценни знания за произхода на тюркските народи и много нова информация за племената в Азия.
Плодни експедиции
През целия период на работа в Алтайския край пътешественикът Радлов Василий Василиевич посети много националности, от казахи и киргизи до китайци и татари в Западен Сибир. Бяха направени 10 пътувания, в резултат на които ученият публикува първата част от най-важната си работа, където докладва за разнообразието на народната литература на тюркските народи. Този фундаментален труд укрепи репутацията му и го възвиси много високо в очите на колегите му. В бъдеще от перото на изследователя ще излязат още 6 тома, посветени на тази тема.
В тези книги намираме най-богатия материал за ориенталския фолклор. Освен поговорките и поговорките, книгите описват много сватбени песни, народни приказки и традиции. Темата на приказките, записани от Василий Василиевич Радлов, беше откритие в областта на фолклора. Въпреки разликите в сюжета и дизайна, основата на легендите остава обща. Дори сега изследователите откриват нови версии на традиционните тюркски традиции и легенди.
Резултати от престоя в Алтай
В края на работата си в Барнаул ученият започва да обобщава изследванията. Беше събрана и систематизирана огромно количество информация, получена по време на изучаването на народите. В процеса на почти 20-годишен период на живот в Алтай В. В. Радлов става водещ турколог. Много е важно именно тук ученият да започне да се занимава с археология. По време на разкопките бяха разследвани много барове. Радлов се стреми да подобри методите за изучаване на древни паметници, много археолози отбелязват високия му професионализъм. Алтайският период придоби огромно значение в живота на самия Радлов и на цялата туркология.
Пристигане в Казан
През 1872 г. в Казанската образователна област започва работа руският археолог Василий Василиевич Радлов. Година по-рано професор Илмински му предложи длъжността инспектор, което беше пълна изненада за етнографа. В Казан той имаше възможност да изучава казанските татари и други националности в региона. След като успешно реши някои въпроси, свързани с организацията, той получава научно пътуване в чужбина. След много години работа най-накрая идва в родината си, където се среща с родителите си. Изследователят посети и много европейски образователни центрове, където придоби нови учебници, придоби важни знания в педагогиката и сподели опита си с други учители.
Първи трудности
Още в началото на работата си в Казан Василий Радлов осъзна, че просто няма кой да обучава местното население. Спешна нужда беше да се подготвят нови учители и да се открият училища. Това не беше лесна задача, защото татарите, изповядващи исляма, се страхуваха, че в училищата ще бъдат принудени да преминат към православие. В администрацията на Казан и в Санкт Петербург също не се забелязваше желание за образование на татарите. Ученият всъщност започна да изгражда образователната система на региона от нулата.
Изследователят намери начин да включи местното население в образователния процес. За тази цел той се занимава с търсенето на учители от татарски произход, което би повишило нивото на доверие сред хората. Но все пак трябваше да пишеш учебници за ислямските училища. Радлов лично се ангажира с тяхното съставяне. В резултат той публикува три учебника на изключително правилния татарски език.
Василий Василиевич направи първите стъпки за въвеждане на женско образование за татарите. Първият учител е намерен едва след четири години. Тя се съгласи да даде уроци по домашна работа, но ги посетиха само 7 ученици. Естествено, държавата отказа да финансира такава скромна образователна институция и училището трябваше да бъде затворено. Но този опит постави основата на бъдещето на женското образование в региона.
Продължаващи изследвания
Докато работи в Казан, руският етнограф се занимава не само с организационни въпроси. Ученият продължи своето любимо забавление - изучаването на тюркски езици. Среща се с известния лингвист Бодойн дьо Куртеней в езиковите среди. Той оказа значително влияние върху по-нататъшните изследвания на Радлов. Ученият сподели мненията на Бодуен дьо Куртеней, който вярваше, че първо трябва да научиш жив език, преди да пристъпиш към мъртвите.
Фонетиката на северно-тюркските диалекти, написана от изследователя през 1982 г., се счита за наистина епохално дело. Много научни авторитети по онова време високо оценяват това произведение като първото по рода си.
В края на престоя си в Казан той издава книгата Aus Sibirien. В него Радлов обобщава резултатите от проучвания, проведени в Южен Сибир, Алтайския край и Казахстан. В края на 1884 г. заминава за столицата. Така завършва поредният крайъгълен камък в историята на Василий Василиевич Радлов.
Петербургски период
През 1884 г. Радлов става ръководител на Азиатския музей, известен с голяма колекция от експонати, свързани с езиковото наследство на азиатските народи. Археологът активно се занимава с изследвания и провежда много експедиции, за да научи езиците на татарите и караитите. В Санкт Петербург публикува повече от 50 творби по ориенталски изследвания. Той продължава да обработва най-богатия материал, събран през славния период на проучването на Алтай.
Важен момент в научната дейност на В. В. Радлов беше работата по речника на тюркските езици. В него бяха включени материали от различни речници на други автори и огромен обем информация, придобити от самия Радлов в продължение на много години работа. „Опитът на речника на тюркските диалекти“ става публичен през 1888 г. Силно оценен от други учени, речникът става основа за всички следващи, написани дори в наше време.
Принос към археологията
През 1891 г. Василий Василиевич организира експедиция до Монголия. Там са намерени рунски надписи Орхон-Енисей, чиито преводи се заел самият Радлов. Много материали попаднаха в неговия Атлас на античността на Монголия. Орхонската експедиция предостави богат материал за изучаване на древните тюркски езици на Монголия. За 11 години са публикувани 15 броя на сведенията за експедиция на Орхон.
Ученият се превърна в един от пионерите в уйгуристиката. Този клон на туркологията започва да се развива едва в края на 19 век. Науката знаеше много малко уйгурски антики. През 1898 г. Д. А. Клементс, заедно с В. В. Радлов, тръгват на турпанска експедиция. Според резултатите от него са открити много древни уйгурски паметници, чието проучване е предприето от Василий Василиевич. Основното произведение „Паметници на уйгурския език“ е написано през 1904 г. Но големият археолог не успява да го публикува. Още след смъртта му творбата е публикувана от съветския езиковед Сергей Малов. И до днес съвременната туркология разчита на колосалната работа на учен в областта на уйгуристиката.
Последен етап от живота
През 1894 г. Василий Радлов става ръководител на Музея по антропология и етнография (МАЕ). Той получи длъжността директор, не на последно място заради ценния опит в управлението на Азиатския музей. Той пътува до Европа, за да попълни знанията си в музейния бизнес. Той посещава много европейски музеи във водещите градове на континента: Берлин, Стокхолм, Кьолн и други. След завръщането си в руската столица той увеличава персонала на МИЕ и се занимава с организационни въпроси. Радлов привлече водещи експерти по антропология, етнография и лингвистика за събиране на колекции. Впоследствие тези учени работиха в МИЕ и допринесоха значително за развитието на институцията.
За да привлече служители, пътешественици и колекционери за попълване на музейни експонати, Радлов допринесе за награждаването на техните поръчки. В някои случаи той търсеше тяхното повишение. Създадена е обмяна на експонати с чуждестранни музеи.
През 1900 г. излиза първият брой на сборника на Музея на антропологията и етнографията. Василий Василиевич не пощади личната си колекция от книги и я въведе в каталога на библиотеката, която откри в МАЕ. За пореден път големият етнограф и археолог доказа дълбоката си любов към каузата на науката.
Василий Василиевич Радлов умира през 1918 г. в Петроград. Това беше ден на скръб, не само за семейството и приятелите му, но и за цялата наука. Неговият принос в туркологията, етнографията, лингвистиката, археологията не може да бъде надценен. Радлов до самия край на своя невероятен живот е дал цялата си енергия за изследвания и познания на народите от Азия.
