Сергей Лемешев е известен руски и съветски оперен певец, лирически тенор. През 1950 г. получава титлата „Народен артист на Русия“, няколко години преди това става лауреат на тогавашната почетна Сталинска награда. Дълги години беше учител и оперен режисьор.
Биография на певицата
Сергей Лемешев е роден през 1902 година. Роден е в село, наречено Старо Князево на територията на Тверска провинция. Родителите му били бедни селяни, баща му починал много рано.
През 1914 г. Сергей Лемешев става възпитаник на енорийското училище. В същото време той започва да овладява вокали от записи на звукозаписи. Първите си уроци по пеене и нотиране получава в училище по изкуства и занаяти, където започва да участва в първите си концерти и изпълнения. Когато героят на нашата статия е учил на примерни курсове на комсомолския персонал, той е сезиран в консерваторията. Това беше през 1920 година.
Музикално образование
През 1925 г. получава диплома за висше образование в Московската консерватория. Предишната година Сергей Лемешев започва да изпълнява в оперно студио, организирано в Болшой театър, което се ръководи от самия Станиславски. Славата му донесе партията на Ленски в класическата опера на Чайковски по едноименния роман на Пушкин „Евгений Онегин“.
В бъдеще тя стана неговата коронова роля, която по време на кариерата си той е изпълнявал повече от петстотин пъти. Партито на Ленски в изпълнение на певеца Сергей Лемешев стана легендарно. Той го изпълни точно 501 пъти. През 1965 г., след петстотин спектакли, той официално напуска оперната сцена. И през 1972 г., на гала вечер, посветена на неговия 70-и рожден ден, той я изпя за последен 501-и път.
На оперната сцена
В биографията на Сергей Лемешев имаше много оперни сцени. През 1926 г. дебютира в театъра за опера и балет на Урал, след което пее три години в Руската опера, която се организира на така наречената китайско-източна железница. През цялото това време той основно живееше в Харбин. Тогава той си сътрудничи с Операта в Тифлис.
През 1931 г. той отново е поканен в Болшой театър, където дебютира в операта „Снежната девойка“, изпълнявайки ролята на Берендей. До 1957 г. той официално се смята за един от най-известните тенори на Болшой театър заедно с Иван Козловски. Той прекъсва периодично на тази сцена до 1965г.
През 1939 г. прави своя филмов дебют. Вярно, тази роля остана единствена. Той играе в комедията на Александър Ивановски и „Музикална история“ на Хербрет Рапапорт от шофьора Петя Говорков, който неочаквано за всички около него стана оперен певец.
По време на войната срещу нацистите той говори на фронта заедно с творчески екипи. По време на един от тези концерти той настинка в средата на зимата и лекарите му поставиха диагноза белодробна туберкулоза. Само хирургическата интервенция спаси живота на оперен певец.
Освен, че се представя в оперни театри, той обръща много внимание на камерния репертоар. Той се гордееше, че има всичките сто романса на Петър Чайковски. Като поп певец изпълнява най-известните композиции на Хретников, Блантер, Новиков, Мокроусов, Богослов.
През 1947 г. той се изявява на сцената на Берлинската държавна опера, изпълнявайки короната на Ленски в операта Юджийн Онегин.
За първи път се проявява като оперен режисьор през 1951 г., поставяйки операта на Верди „Травиата“ на сцената на Операта в Мали в града на Нева. Шест години по-късно му е поверена продукцията в Болшой театър - това е била операта на Масер Вертер. Самият той изигра ролята на главния герой в него.
Мнозина си спомняха Лемешев като учител. От 1951 г. в продължение на десет години преподава в катедрата за оперно обучение, след това работи в Московската консерватория, от 1959 г. ръководи там оперното студио, поставя няколко спектакъла със студенти.
Лемешев не само се изяви, но и популяризира операта. Ръководи програмата на Всесоюзното радио по темата за културата, написа книга, наречена „Пътят към изкуството“, която беше публикувана през 1968 г.
![Image](https://images.aboutlaserremoval.com/img/novosti-i-obshestvo/93/sergej-lemeshev-biografiya-tvorchestvo_2.jpg)
Причината за смъртта на Сергей Лемешев беше сърдечна недостатъчност. Умира през 1977 г. на 74-годишна възраст. Погребан е на гробището в Новодевичи.