Разузнаването беше елитът на съветските тайни служби. Военните разузнавачи бяха наричани „бойци на невидимия фронт“, на тях се доверяваше ръководството на страната. Но чуждото разузнаване породи понятие като измяна. Дефекторите винаги са създавали много проблеми, защото разкриват на врага всички свои дейности, методи и стратегии. Това доведе до необходимостта да се извърши много старателна работа. Дефекторите дори не бяха спрени от факта, че хората, участващи в подобни действия, със сигурност ще бъдат издадени и вече няма да могат да останат незабелязани.
Преди това подобна информация не беше оповестена, но с началото на перестройката и свободата на словото бяха освободени много тайни факти. В статията ще се говори за това кой е Юрий Швец (КГБ), биографията на бившия секретен агент ще бъде разгледана в този материал.
Какво доведе до появата на дефекти?
Какво предхожда появата на дефектори в кръговете на елитна единица? В същото време, когато Юрий Швец напусна страната, няколко други бивши съветски разузнавачи последваха иска. Разбира се, всеки имаше различни конкретни причини, но бившите разузнавачи също имаха общо решение.
За настроението, което царува в този период, писаха много ръководители на специални служби. Това са Л. В. Шебършин и Н. С. Леонов. Освен това той обхвана не само най-високите звания, но и обикновените служители. Повечето служители бяха изплашени от безполезността на по-нататъшната работа. Нито повишение, нито прилична пенсия бяха обсъждани. Някои започнаха да се занимават с търговска дейност. Но само няколко от тях се състоели в търговията в родината си.
Как Юрий Швец стана разузнавач?
Швец Юрий е родом от Украйна. Разузнавач е роден през петдесет и втората година на миналия век.
След като завърши училище, Швец става студент в Университета за приятелство на хората в Русия. Ученето беше достатъчно лесно за него, тъй като беше образцово и усърдно. Отбелязано при изучаването на чужди езици. Юри добре знаеше английски, което беше задължителен предмет. Освен това говори добре испански и френски език.
Преди да завърши, той и двама негови състуденти бяха интервюирани от Комитета за държавна сигурност. Те бяха избрани сред дузина поканени ученици.
Швец получи работа в Първо главно управление на КГБ на СССР и постъпи в Академията за външно разузнаване на Червеното знаме. Негов съученик беше руският президент В. В. Путин.
Как започна кариерата на разузнаването?
Швец Юри беше съвсем обикновен офицер по сигурността. Отначало той бе определен от Първа главна дирекция към центъра на първия отдел. Този отдел беше ангажиран в северноамериканската посока.
Скоро Юри Швец (КГБ) е изпратен в командировка до столицата на САЩ. Във Вашингтон той работеше под прикритието на различен човек - кореспондент на Централната държавна информационна агенция.
Съветският агент изненада всички, като успя да наеме Джон Хелмер. Той беше много вкусен залък за съветските служби, тъй като по-рано беше посочен като служител на администрацията на президента Картър. След многобройни проверки американецът получи позивния Сократ.
Защо се случи бързо падане?
Специалните служби на света изобщо не се различават по специално доверие. И в тази ситуация командирите на съветското разузнаване смятали за доста безразсъдна връзката между шведа и американския хелмер. Според Центъра въпросът не бил чист. Косвеният навик на причинителя също имаше косвен ефект, а именно пристрастяване към алкохола. В тази връзка капитанът през 1987 г. е върнат в родината си.
Швец Юри, разузнавач, работил в чужбина, беше понижен. Вместо престижната Първа дивизия той получи длъжност в Дирекцията за разузнаване в Съветския съюз. Въпреки такова унижение служителят на КГБ не се възмущаваше много. Той все още вярно изпълняваше задълженията си. За работата си Швец дори е удостоен с ново военно звание. Той обаче спря да се вижда в тази област и при липса на допълнителни перспективи реши да уволни.
Но уволнението на радикалните действия на шведа не свърши дотук. През деветдесет и първата година той напуска комсомолската партия. Бившият разузнавач обаче не се интересувал от други специални служби по света. Започна да пише книга за предишното си творчество.
Чуждестранната разузнавателна служба много бързо разбра за това. Агентът беше внимателно помолен да ограничи тази творческа дейност. Това му намекна лично от бившия му началник, полковник Бичков. Юри беше предупреден за възможните последици от разкриването на държавните тайни. Беше му забранено да се занимава с всякакъв вид издателска дейност. Той не би трябвало да поддържа контакт нито с местни, нито с чуждестранни печатница без знанието на Службата. Но въпреки това бившият разузнавач се опита да сътрудничи със съветските издатели, обаче навсякъде, където му беше отказано публикуване. Юри осъзна, че може да реализира идеята си само в чужбина. За изгнание бившият разузнавач избра САЩ, защото там според него ще има възможност да се издаде книгата му.
Как бившият разузнавач отиде в Америка?
Швец Юри едва през деветдесет и третата година започна да изготвя документи за пътуване в чужбина. Държавната миграционна служба, разбира се, поиска допълнителни данни за такова конкретно лице. Разузнаването трябваше да реши дали да освободи бившия си служител извън държавата. Службата обаче категорично възрази срещу издаването на паспорт до Швец. Но тъй като молбата за виза получи търговска основа, той използва тази възможност и емигрира в САЩ. За целта му трябваше първо да замине за балтийските държави.
Външното разузнаване предостави на Швеция съюзник и приятел за този труден период. Те станаха бивш агент на Първа главна дирекция на КГБ Валентин Аксиленко. Кариерата им беше много сходна, тъй като и двамата някога са работили в Америка.
Как започна работата по книгата?
Благодарение на познанството на сътрудник на Швец с американката Бренда Липсън, приятелите бяха удостоени с среща с литературния агент Джон Брокман. Запознанството им станало през февруари на деветдесет и третата година. Брокман обаче като висококвалифициран специалист не оцени работата на бившите разузнавачи. Първият ръкопис беше наречен „Винаги съм действал по свой начин“. Агентът каза, че от професионална гледна точка книга с такова съдържание не може да има художествен характер. Предложението му беше да преработи ръкописа в по-суха документална версия. Аксиленко и Швец започнаха да се заселват във Вирджиния и с нова сила започнаха да работят върху книгата.
Цялата работа е преработена. Дори името промени Швец. „Резиденцията във Вашингтон: Моят живот като шпионин от КГБ в Америка“ - именно с произведение с това име през април на деветдесет и четвъртата година Саймън и Шустър, базирани в Ню Йорк, се запознаха.
Как се възприемаше книгата в обществото?
Естествено, подобно творчество предизвика интерес във Федералното бюро за разследвания. Американски агенти проучиха съдържанието на ръкописа. Но решението им беше доста неочаквано - изпратиха предупреждение на Швец и Аксиленко, че скоро ще бъдат депортирани от САЩ.
Книгата привлече много медийно внимание. Заглавията на вестниците бяха пълни с големи имена. Статиите често проблясваха с информация, че авторите на Вашингтонската резиденция са били вербувани от ЦРУ, което почти им диктуваше целия текст. Имаше дори изявление, че авторите са допринесли за излагането на агента на КГБ О. Еймс.
Руската преса побърза да осъди Юрий Швец. Но бившият разузнавач в отговор изпрати писмо до прословутия вестник Moscow News. Наглото му излъчване под формата на подобно обжалване предизвика много гневни отговори. И целият смисъл е, че той изрази всичко, което мисли за дирекцията, в която работи и за настоящата служба за външно разузнаване.
Какво се случи след публикуването на ръкописа?
Въпреки очакването на усещане от обществото, нищо подобно не се случи. В книгата не са разкрити военни тайни. На страниците нямаше нищо скандално или необичайно, въпреки че някои точки представляват интерес.
Въпреки желанието на Юрий Швец, неговото произведение не е публикувано в Русия. Вкъщи бившият разузнавач се счита за предател и никой не иска да се забърква с него.
