Казахстан има втората по големина икономика след Русия на постсъветското пространство. Богатите природни ресурси и развитото селско стопанство направиха възможно значително увеличаване на БВП през годините на независимост. В същото време зависимостта на страната от цените на стоките прави икономиката уязвима за световните условия.
Външният дълг на държавата е доста умерен. Състоянието на икономиката и финансите на Казахстан ни позволява спокойно да обслужваме получените заеми. Правителството предприема мерки за диверсификация и развитие на други отрасли, включително транспорт, фармацевтични продукти, телекомуникации, нефтохимикали и хранително-вкусовата промишленост.
Външният дълг леко намаля
В края на 2018 г. дългът на държавата и жителите на Казахстан възлиза на 167, 5 милиарда долара, което е увеличение с 2, 3%. Размерът на обслужването и дълга е силно повлиян от обменния курс в Казахстан, който от своя страна е силно обвързан с цените на петрола. Към 1 януари 2016 г. външният дълг възлиза на 163, 7 милиарда, през първите девет месеца той нараства с 5, 2 милиарда долара, или 3, 2%.
След като достигна рекордни нива през третото тримесечие на 2017 г. през четвъртото, той леко намаля - с 2, 9%. Намалението на външния дълг на Казахстан се дължи главно на изплащането на начислени преди това дивиденти на акционерите и изплащането на заеми, получени от чуждестранни учредителни компании. От 2002 г. дългът на страната се е увеличил с почти 19 милиарда долара.
Частният сектор дължи най-много
В Казахстан значителна част от компаниите, които добиват природни ресурси, особено въглеводороди, са дъщерни дружества на световните корпорации. Следователно външният дълг е силно зависим от транзакциите между централните офиси и техните звена. Получените от дъщерните дружества заеми и преки инвестиции представляват по-голямата част от външния дълг на Казахстан към неговите чуждестранни партньори и представителства. Миналата година дългът на казахстанските компании към нерезиденти възлиза на 103, 85 милиарда долара, което е 62% от общия дълг.
Дълговете на други сектори на икономиката, които не са свързани с преките инвестиции, са равни на 43, 85 милиарда долара (26%). Банковият сектор на страната е сравнително малък, външният му дълг възлиза на 6, 7 милиарда долара (4%). Дълговете на частните банки и JSC Банка за развитие на Казахстан (правителствена агенция) се увеличават с 0, 4 милиарда долара през 2017 г.
Нефтът изисква пари
Структурата на външния дълг на Казахстан отразява глобалната среда. Развитието на природни ресурси продължава да привлича инвеститори от цял свят. Миннодобивният сектор получи най-много финансиране от нерезиденти (повече от 82 милиарда долара). Почти всички тези пари (около 77 милиарда) бяха насочени към петролните компании, като най-привлекателният сектор на икономиката на Казахстан. Като цяло производството на въглеводороди (нефт и газ) представлява почти половината от външния дълг на Казахстан.
Публичен дълг
Националната банка на Казахстан винаги е провеждала балансирана парична политика, не проявяваща особена активност на пазара на заеми. Освен това страната е натрупала достатъчно средства за националния стабилизационен фонд при високи цени на петрола. Следователно публичният дълг е само 13, 4 милиарда (8%).
През последната година публичният сектор увеличи външния дълг на Казахстан с 1 милиард. Държавната банка за развитие на Казахстан АД зае назаем 100 милиарда тенге чрез издаване на еврооблигации, деноминирани в национална валута.
Китайските банки финансираха изграждането на пътна мрежа в Казахстан и завод за полипропилен в област Атирау. В допълнение към директния държавен дълг има дълг на компании, в които страната действа като акционер. Дългът на организации, контролирани от Казахстан, възлиза на 27, 4 милиарда долара.
БВП и дълг
БВП на Република Казахстан при паритет на покупателната способност през 2017 г. възлиза на 472, 2 милиарда долара, номиналният БВП - 126, 3 милиарда долара. След кризата от 1998 г. показателят непрекъснато расте, с изключение на лек спад през 2012 г. (-1.2%). Миналата година ръстът беше 2, 5%. Съотношението на външния дълг на Казахстан и БВП е 105, 9%. Външният дълг за първи път надхвърли брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2016 г., през 2015 г. той възлиза на 83, 2% от БВП.
Основната причина за излишъка на външния дълг над БВП беше промяната в долара и свиването на икономиката. Резкият срив на валутния курс в Казахстан през 2015 г. се отрази негативно на всички икономически показатели на страната. Максималното съотношение на дълга към БВП от 119, 3% беше достигнато през 2015 г. и впоследствие съотношението постепенно намалява.
