Централизацията и децентрализацията са две системи на управление. В рамките на първата концепция се предвижда държавната власт да участва в общото регулиране на обществения живот. Наред с това тя се стреми да ръководи дейността на териториалните власти, подчинявайки се на прякото й влияние много или всички аспекти на териториалния живот. Децентрализацията на управлението осигурява разграничение между дейностите на местните и държавните власти. Това понятие донякъде е свързано с термина „самоуправление“, но не е идентично с него. Децентрализацията е по-широко понятие с оглед на факта, че осигурява пълна автономия на регионите, федерална система. Освен това самоуправлението предполага задължителна зависимост от една единствена законодателна власт. В същото време подобно явление е допустимо само в една част от държавата, за една или няколко нейни територии.
Първоначално централизацията и децентрализацията имаха различно развитие и разпространение на цялата територия. Предвид недостатъчния брой на комуникационните пътища, последователното увеличаване на държавната власт с последващото разпределение на нейното влияние върху всички аспекти от живота на страната беше невъзможно. Заедно с това към него се стремяше и определена част от населението, представляваща управляващите кръгове. При формирането на единна регулаторна система властите виждат политически и икономически средства за експлоатация на масите.
Централната и децентрализацията бяха изолирани в древните репресивни държави. И така, властите назначиха сатрапи (владетели) в отделни провинции, поискаха войски и пари от тях. В същото време властите не можеха да упражняват контрол върху дейността си. Владетелите на техните територии притежавали почти пълна независимост.
Централизацията и децентрализацията в Римската империя бяха до известна степен балансирани. Въпреки автократичната система и факта, че провинциите са формирани само за поддържане на единна държавна власт, държавата признава самоуправление в градове и провинции.
След падането на Римската империя в цяла Европа (с изключение на Византия) политическата система не предвижда централизация. Това беше характерно за много състояния от онова време. При феодалната система също не е имало условия за формиране на централна система. Заедно с това се развиваше развиващата се кралска сила. Например във Франция тя постигна най-голям успех. Впоследствие принципите на френската монархия са основата на републиката. Но при републиканската държавна система във Франция се използва и принципът на суверенитет. Управляващият орган обаче е под контрола на един държавен орган. В същото време тук саморазвитието е недоразвито.
Постоянната централизация стана възможна едва през 19 век. През този период се създадоха благоприятни условия, по-специално възникнаха комуникационни линии и бяха добре развити, телеграфът и пощата функционираха правилно.
Трябва да се отбележи, че определени държавни структури, във връзка с техните свойства, обикновено могат да съществуват само при централизирано управление. Тези структури включват армията, международната търговия, флота и други. Средствата за комуникация (телеграф, пощенски клон), комуникационни линии (железопътни линии) също не могат да бъдат без загуба предоставени на властите, чиято компетентност се разпростира на малка територия. Съществуването и развитието на тези области изискват финансиране, управлението на което се осъществява по един принцип, една сила.
