Водният цикъл в природата е един от най-важните процеси в географската обвивка. Тя се основава на два взаимосвързани процеса: навлажняване на земната повърхност с валежи и изпаряване на влага от нея в атмосферата. И двата процеса определят коефициента на овлажняване за определена територия. Какъв е коефициентът на влага и как се определя? Това е, което ще бъде разгледано в тази информационна статия.
Коефициент на овлажняване: определяне
Овлажняването на територията и изпаряването на влагата от нейната повърхност по целия свят протичат по абсолютно същия начин. На въпроса какъв е коефициентът на хидратация, в различните страни на планетата отговарят напълно различно. И самата концепция в такава формулировка не е приета във всички страни. Например, в САЩ това е „коефициент на валежи и изпаряване“, което може буквално да се преведе като „индекс (съотношение) на влага и изпарение“.
Но все пак какъв е коефициентът на влага? Това е определено съотношение между количеството на валежите и нивото на изпаряване на дадена територия за определен период от време. Формулата за изчисляване на този коефициент е много проста:
K = O / I
където O е количеството на валежите (в милиметри);
и И - стойността на изпарението (също в милиметри).
Различни подходи за определяне на коефициента
Как да определим коефициента на влага? Днес са известни около 20 различни метода.
У нас (както и в постсъветското пространство) най-често се използва методът за определяне, предложен от Георги Николаевич Висоцки. Това е изключителен украински учен, геоботанист и почвен учен, основателят на горската наука. През живота си той е написал над 200 научни труда.
Струва си да се отбележи, че в Европа, както и в САЩ, се използва коефициентът на Tortwait. Методиката за изчисляването му обаче е много по-сложна и има своите недостатъци.
Коефициент на определяне
Да се определи този показател за конкретна територия изобщо не е трудно. Помислете за тази техника в следния пример.
Предвид територията, за която искате да изчислите коефициента на влага. Известно е също, че през годината тази територия получава 900 mm атмосферни валежи, а 600 mm се изпаряват от нея за същия период от време. За да се изчисли коефициентът, валежите трябва да бъдат разделени чрез изпаряване, т.е. 900/600 mm. В резултат на това получаваме стойност 1, 5. Това ще бъде коефициентът на овлажняване за тази територия.
Коефициентът на овлажняване на Иванов-Висоцки може да бъде равен на един, по-нисък или по-висок от 1. Освен това, ако:
- K = 0, тогава овлажняване за тази територия се счита за достатъчно;
- K е по-голям от 1, тогава овлажняването е прекомерно;
- До по-малко от 1, тогава овлажняване е недостатъчно.
Стойността на този индикатор, разбира се, ще зависи пряко от температурния режим на определена територия, както и от количеството валежи, което пада през годината.
За какво се използва коефициентът на влага?
Коефициентът Иванов-Висоцки е изключително важен климатичен показател. В крайна сметка той е в състояние да даде картина на осигуряването на района с водни ресурси. Този коефициент е просто необходим за развитието на селското стопанство, както и за цялостното икономическо планиране на територията.
Той също така определя нивото на климатичната сухота: колкото е по-голямо, толкова по-влажен е климатът. В райони с излишна влага винаги има изобилие от езера и влажни зони. Растителността е доминирана от ливадна и горска растителност.
Максималните стойности на коефициента са характерни за високопланинските райони (над 1000-1200 метра). Тук по правило има излишък от влага, който може да достигне 300-500 милиметра годишно! Степната зона получава същото количество атмосферна влага годишно. Коефициентът на овлажняване в планинските райони достига максимални стойности: 1, 8-2, 4.
Излишната влага се наблюдава и в естествената зона на тайга, тундра, гора-тундра, както и умерените широколистни гори. В тези области коефициентът е не повече от 1, 5. В лесостепната зона тя варира от 0, 7 до 1, 0, но в степната зона вече има недостатъчна влага на територията (К = 0, 3-0, 6).
Минималните стойности на овлажняване са характерни за полупустинната зона (само около 0, 2-0, 3), както и за пустинната зона (до 0, 1).
