„Син поток“ е най-големият трансчернечен газопровод, през който горивото тече от Русия към Турция. Той е построен от холандския клон на Gazprom BV LLC и италианския Eni, и започва да работи през 2005 г. Част от газопровода в Турция се контролира от местната енергийна компания BOTAS. Останалата част се контролира от Руската федерация. Основната цел на Синия поток е да разнообрази доставките на руско гориво за Турция, заобикаляйки трети страни.
История на създаването
Подготовката на проекта за газопровод започна през 1997 г. През декември Русия и Турция подписаха междуправителствено споразумение за изграждането на крайбрежен канал. В същото време Газпром LLC се съгласи с BOTAS за двадесет и пет годишен договор за доставка на гориво. През февруари 1999 г. е подписан Меморандум между руската и италианската страна, създаден е и холандски клон.
Изграждането на Синия поток е извършено през 2001-2002 г. Офшорната част е построена от италианската компания Saipem, а руската земя от „Стройтрансгаз“. Blue Stream започна да функционира през февруари 2003 г. Поради конфликта между Русия и Турция относно цените на горивата, официалната церемония по откриването на бензиностанцията в Дарусу се проведе едва на 17 септември 2005 г. На него присъстваха руският президент Владимир Путин, премиерите на Турция и Италия.
Спецификации на газопровода
Blue Stream започна да работи с пълен капацитет през 2010 г. Неговата производителност е 16 милиарда кубически метра. Общата дължина на Синия поток е 1213 километра. Руската част започва с изобилния газов завод близо до Ставропол и завършва в Краснодарския край. Най-голямата дължина пада на Турция - 444 километра. В газопровода се използват тръби с различен диаметър: брегова част - 1400 милиметра, планинска част - 12000, офшорна - 610. Налягането достига 25 MPa. Синият поток се счита за най-дълбокия газопровод в света. Той се намира на 2, 2 километра под нивото на земята.
През 2014 г. Турция и Русия постигнаха споразумение за увеличаване на производителността с 3 милиарда кубически метра. Извършен бе и одит на цената на горивата.
Финансиране и първите трудности
Синият поток е много мащабен проект. Действителното му развитие започва през 1987 г., когато Турция започва да внася гориво от СССР. Първоначално обемът е бил 0, 5 милиарда кубически метра, днес е нараснал 34 пъти. Тази конструкция е изключително мащабен проект. Проблемите започнаха на първия етап, така че той стартира в края на три години. Общата стойност на строителството на газопровода възлиза на 3, 2 милиарда щатски долара. Той е платен съвместно от турската и руската страна. 1, 7 милиарда щатски долара са изразходвани за изграждането на офшорната част.
Веднага след началото на газопровода турската страна заяви, че не е готова да приеме такива обеми гориво. За да предотврати нарушаването на проекта, Руската федерация понижи цената и реши да намали доставките. Дебатът обаче не свърши дотук. През 2004 г. Владимир Путин дори трябваше да се намеси и да свали цената до нивото на доставките по българския маршрут.
Син поток 2 газопровод
Новият проект за магистрала е предложен за първи път през 2002 г. Руският президент Владимир Путин и турският премиер Реджеп Ердоган обсъдиха изграждането на втората линия и разширяването на съществуващия газопровод, използвайки връзката Самсун-Кехан и разклонение за Югоизточна Европа. Развитието на проекта се засили след решението на пет държави да започнат изграждането на Nabucco. Скоро обаче разговорите за разширяване се превърнаха в проект, наречен Южен поток. Новият газопровод трябва директно да свързва България и Русия. Но сега той е в замръзнало състояние поради изострянето на отношенията с Украйна.
През 2009 г. Владимир Путин като премиер предложи магистрала, която да върви успоредно на Синия поток под Черно море и да продължи по трасето от Самсун до Кийхан. Оттам можеше да транспортира газ до Сирия, Либия, Израел и Кипър. Към днешна дата този проект остава изключително дългосрочен проблем, все още няма актуализации за неговия статус.
Опазване на околната среда
Изграждането на Синия поток беше свързано с мащабни протести на природозащитници. Но те не оказаха значително влияние върху самия процес, тъй като официалните оценки на въздействието върху околната среда показаха малки щети върху него. Строежът беше продължен, стартирането на проекта доказа, че няма сериозни причини за безпокойство. Но всички тези оценки остават противоречиви, защото всички страни са изключително заинтересовани от неговото функциониране. Освен това всички прегледи се провеждаха основно от Русия, за която „Синият поток“ е от стратегическо значение, особено след изострянето на отношенията му с Украйна и замразяването на Южния поток. Въпреки че в случай на очевидни нарушения, американската страна не би пропуснала да се намеси.
Текущо състояние
Газопроводът „Син поток“ е проект, който трябва да стане основа за стратегическо сътрудничество между Русия и Турция в енергийния и транспортния сектор. Съществуващата посока на транзит премина през Украйна, Молдова, Румъния и България. Сухопътният транспорт на гориво го направи по-скъп; имаше много оплаквания от кражбите му от държавите, на чиято територия се управлява.
Но от самото начало на операцията „Син поток“ проектът имаше затруднения, включително в рамките на Русия. Както се вижда от одита, извършен от Сметната палата, италианската компания се възползва от предимствата, които не са й присъщи. Това, разбира се, нанесе щети на държавния бюджет. Според експерти, само през 2003 г. тя възлиза на 1 милиард щатски долара.
