Глен Джонсън е професионален боксьор в лигата от Ямайка, който игра в първата тежка категория. Световният шампион в лека тежка категория на IBF през 2004 г. По време на кариерата си той проведе 77 двубоя, включително 54 победи, 21 загуби и 2 равенства.
Глен Джонсън - биография
Роден на 2 януари 1969 г. в град Клерънд, Ямайка. Започва да се боксира от 16-годишна възраст. Трудното и изтощително обучение не беше напразно - човекът започна да печели в различни аматьорски турнири от градски и национален мащаб. През 1993 г. Глен Джонсън дебютира в професионалния бокс. Ямайският "войн" (псевдонимът на боксьора) не знаеше поражения и в продължение на 4 години раздаде нокаути на съперниците си отляво и отдясно. Експертите твърдят, че в началото на кариерата си Джонсън е имал предимно слаби съперници, които са загубили в класиката на жанра. Така младият и перспективен ямайски боксьор Глен Джонсън натрупа опит и попълни собствената си статистика с нови победи.
През февруари 1997 г. Глен отиде при американския боксьор Сам Гар, който по-рано не знаеше поражения и имаше в сметката си статистика за 20 победи и 0 загуби. По време на битката съперниците нанасяха смазващи удари един на друг и демонстрираха мотивиран и агресивен двубой. Въпреки това младият ямайка беше по-силен и излезе победоносен. Това беше първата значителна победа, след която боксьорът започна да се отнася с уважение и уважение.
Поредицата от победи бе прекъсната за кратко
През юли 1997 г. се проведе двубой с настоящия шампион на IBF в средна категория Бернар Хопкинс. Пътният воин все още не знаеше поражения, статистиката му вече беше 32-0. Имаше максимален интерес към този двубой от публиката и феновете. Всъщност на ринга има двама световни професионалисти - световният шампион и непрекъснатият Глен Джонсън. По време на битката доминира Бернар Хопкинс. В 11-ия рунд, според решението на съдията, двубоят бе спрян - Джонсън получи технически нокаут, а с него и първото поражение в кариерата си. Заслужава да се отбележи, че това беше единственото ранно поражение на Ямайката в цялата му кариера.
Първото поражение бе последвано от второто и третото. След Хопкинс, The Road Warrior се срещна на ринга с доминиканец Маркуи Соса и угандан Джоузеф Кивангу. В тези конфронтации Джонсън губи по точки.
След трикратна поредица от поражения, Глен все пак успя да се реабилитира. През април 1999 г. той победи американеца Троя Уотсън в битката за титлата континентален шампион на Америка от WBC. Изглежда, че Пътният войн отново е бил на път, но не е бил там. През ноември 1999 г. Джонсън се срещна с германския боксьор и IBF шампион във 2-ра средна тежка категория Свен Оттаке (статистика за боксьора: 16 победи и 0 загуби). Ямайката загуби на точки, но в тази битка имаше много противоречиви решения. Факт е, че мачът се проведе в Германия и тук е много трудно да се преодолее германецът и дори с немските съдии.
След фиаско в битката с Ottake, Ямайката загуби още 3 мача подред. Този път на него тръгнаха такива професионалисти като канадският Сиду Вандерпулу (27 победи и 1 загуба), италианецът Силвио Бранко (38 победи, 4 равенства и 2 загуби) и американецът Омар Шейка (19 победи и 1 загуба).
Отидете в лека категория в тежка категория
През 2001 г. Глен Джонсън реши да предизвика предизвикателство и да премине в лека тежка категория. И тук се оказа още по-трудно. Дебютът в новата тежка категория беше истинско изпитание за ямайския боксьор. През юли 2001 г. Джонсън уверено побеждава германския боксьор Томас Уилрич (20 победи и 0 загуби) чрез нокаут. Тогава се случиха две несполуки - загуба на Дерик Хармон през април 2002 г. и Хулио Сезар Гонсалес през януари 2003 г. Шест месеца по-късно Глен се срещна на ринга с Ерик Хардинг. Битката беше почти равна, но Джонсън все пак успя да спечели победата.
IBF лек световен шампион в тежка категория
През ноември 2003 г. Джонсън имаше добър шанс да се състезава за титлата на IBF. Този път негов опонент беше британският боксьор Клинтън Уудс. Боят беше труден и равен, поради което в хода на решението на съдията беше издадена равенство. След двубоя съперниците започнаха да договарят повторен двубой. През февруари 2004 г. се проведе втория двубой за титлата шампион на IBF. Влизането на ринга се оказа също толкова трудно, но Глен успя да грабне победа и да спечели първата свободна световна титла в кариерата си.
Легендарната битка срещу Рой Джоунс-младши
След триумф в битката за първенството на IBF, кариерата на Глен Джонсън скочи. Глобалните таблоиди и медиите започват все повече да посвещават темите си на новия шампион. Скоро световната боксова общност очаква с нетърпение дуела на века - Рой Джоунс-младши срещу Глен Джонсън. Този път ямайчанинът трябваше да защитава титлата си в лигата, но беше смятан за явен аутсайдер срещу американския крал в тежка категория.
25 септември 2004 г. се проведе този дългоочакван мач. Прогнозите на букмейкърите се сведоха до победата на американеца в съотношение 1: 5. Явно това е мотивирано от Глен Джонсън, защото той очевидно не е бил съгласен с този факт на нещата. В резултат на това Пътният войн успя да наложи бокса си на бившия световен шампион и го нокаутира в 9-ия рунд. Зрителите и феновете не очакваха такъв рязък обрат на обстоятелствата - Глен защити статута си.
След 3 месеца се проведе следващият мач. Това беше двубой за шампиона на IBO и титлата в лека тежка категория The Ring срещу Антонио Тарвър. Мачът беше равен, но Глен успя да извърши серия от успешни атаки през последните кръгове, благодарение на които той вкара допълнителни точки и беше обявен за победител. През 2004 г. списание „Ринг“ ямайчани бяха признати за най-добър боксьор на годината.
