От латински език думата „innuendo“ буквално се превежда като „инсинуация“, „проникване“. Инсинуацията е клевета, клевета на някого. Информацията в този случай се подава косвено с намек за някои факти и обстоятелства. Основната цел на тази техника е да подкопае доверието на слушателите (читателите) в своя опонент, в неговото поведение, мнение или аргументи.
В политиката инсинуациите са намеци, насочени срещу лица с определена власт. Подобни твърдения в този случай нямат ясни морални и етични обосновки. Това е необходимо, за да се избегнат евентуални съдебни спорове и наказателни преследвания.
Значението на думата "innuendo" и нейният произход
Терминът "намека" е използван за първи път от византийския император, командир и реформатор Юстиниан I, най-известният монарх от периода на късната античност. Той нарече съдебното одобрение на подаръци като инсинуация, ако те надхвърлят установената сума, за да се ограничи излишъка.
В реториката инсинуацията е речева революция в мека, настойчива и дори взискателна форма. То прониква в съзнанието на враждебните слушатели неусетно и е необходимо, за да се предотвратят възможни конфликти. Примамливите думи като правило се отнасят само косвено към основната тема на разговор, но мозъкът на слушателя попада в капана, зададен от говорещия, и той пристъпва към пряко изложение на основните аргументи. Подобни техники помагат да се спечели публиката и да се постигне пълната й отвращение от противника.
Примери за инсинуации
Инсинуацията е изказване, целта на което е да внуши на човек всяка мисъл, направена инсинуативно. Това е намек, който се предава на публиката чрез специални речеви обороти със скрит подтекст и което до известна степен е клевета. В речта се използват инсинуации за разваляне на репутацията и подкопаване уважението на аудиторията към обекта, по отношение на който се прилага тази техника. Намекванията поставят човек в недоброжелателна светлина, обвиняват го в неморални постъпки.
Инсинуацията е съзнателно невярна информация, която води слушателя до очевидния извод: този, за когото говорят, е виновен. Освен това информацията се потвърждава от изкривени факти. В резултат на това доверието в споменатия обект рязко намалява и може да бъде много трудно да го върнете.
Възможно ли е да се търси отговорност за инсинуация
Доста е трудно да се търси отговорност за мръсни инсинуации, тъй като информацията се предоставя не директно, а в скрита форма. Ако успеете да докажете, че опонентът ви е клеветял умишлено, тогава може би можете да го привлечете за клевета или даване на неверни доказателства. Но всъщност това е почти невъзможно да се направи, тъй като прокурорът винаги може да се оправдае, като каже, че просто сте разбрали неправилно неговите изявления.
В политическите кръгове основният метод за борба с инсинуациите е да се предостави на заинтересованите страни достатъчно информация за политик под различни форми (листовки, статии, лични срещи и т.н.).
