В лингвистиката има специален термин „етносинхронен“, който се отнася до имената на хората, живеещи в определена област. Въпросът за това как да се обадят на жителите на определени градове често е проблем за много носители на руския език. Дори в ръководствата за граматиката можете да намерите различни вариации на произношение и правопис, поради което има известно объркване.
Каша в Пенза
Жертвата на това явление е населението на много градове в Русия. Всъщност, как се наричат жителите на Пенза? Подобен проблем беше обсъден от много езиковеди, обсъждайки коя версия се счита за граматически правилна, независимо от броя на носителите. Оказва се, че за да разберете името на жителите на Пенза, трябва да се обърнете към специални речници, които редовно се актуализират. Академичните данни, получени и проверени от лингвисти, формулират основните обективни правила, които уреждат особеностите на използването на „етнохронимите“.
Как е наред?
„Речникът на жителите на Русия“ обяснява и два случая как правилно да назовем жителите на Пенза. Помощта ви позволява да се обадите на жител или жител на градската пенза или пенза, но също и стотинки и стотинки, съответно. Речникът обаче не се фокусира върху конкретен случай на употреба, което ви позволява да използвате и двете в речта. От своя страна някои експерти настояват, че вариацията в Пенза е по-литературна и стилистично по-сдържана, така че тези, които живеят в Пенза, трябва да бъдат наречени така.
Трябва да се отбележи, че независимо от това, как се наричат жителите на Пенза, обръщането към жените причинява повече проблеми и съмнения, отколкото на мъжете. Мъжките се наричат Пенза и Пенза, докато дамите често стават „пенза“, обичайно е да ги наричат и жители на Пенза.
Гласът на хората
В действителност с концепцията за това, как се наричат жителите на Пенза, възникват някои разногласия и противоречия. Да речем, името "pennyaki" се появи на езика още през XVII век. Въпреки нормите на лексиката, много от жителите на Пенза настояват за опцията „Пенза“, тъй като вторият метод им се струва някак жаргонен, обиден и простодушен. В същото време има и друга гледна точка, според която думата „пенза“ (въведена през последната трета на 20 век) изглежда твърде официална, патосистична и се поддава на „съветник“. Очевидно родните говорители няма да могат да постигнат консенсус и няма да се правят корекции в записите в речника.
