Митът е най-ранният тип и форма на съзнанието и отражение на заобикалящия го свят в него. Особеностите на митологичния светоглед са, че самият мит е най-ранната историческа форма на осъзнаване на заобикалящата действителност от индивида. Митът обединява и сложно преплита първоначалните знания за даден човек, нормите за регулиране на индивидуалното и социалното мислене и поведение, както и художествени и естетически критерии, емоционален дизайн и критерии за оценка на човешката дейност.
Според редица учени митологията се появява пред съвременна личност, а не само като вид словесно творчество, чийто източник е човешкото въображение. Митологията има и мотив не само за задоволяване на човешкото любопитство и за намиране на отговори на горещи въпроси от живота. Митологичният мироглед въздейства като интегрален механизъм на социалната регулация на обществото, освен това обективен механизъм, тъй като на някакъв етап от своето развитие обществото започва да изпитва особено нужда от такъв регулатор. В това си качество митологичният мироглед се проявява като начин за запазване на естествената и човешката хармония и психологическото единство на хората.
Спецификата на митологичния мироглед в този смисъл се състои в това, че той се генерира и пресъздава в нови поколения не от рационалната логика и историческия опит на предишните поколения, а от фрагментарни картини на света, които имат чисто индивидуален и образен характер. В рамките на такава картина природата, социалните явления се отразяват и мотивират към такова отражение само дотолкова, доколкото има нужда от самите хора в това отражение.
Митологичният мироглед на този етап от формирането на обществото се характеризира главно с игнориране на причино-следствените методи за описание на реалността, в резултат на което картината на света се появява само в пространствено-времевия му дизайн (например в нереалистични периоди от живота на хората, тяхното израждане и възкресение в различно качество и т.н.)..
Основното в митологичното съзнание е образът, който всъщност различава митологията от философията, където рационалното мислене вече преобладава. Независимо от това, митът представя света на човек не само под формата на приказка, но по такъв начин, в който безспорно присъства определен по-висок авторитет. Впоследствие този фактор се превръща в основа за формирането на „чисти“ религии, които се отличават от митологията.
Митологичният светоглед има още една особеност - в мита винаги присъства неразделно представяне между естествената субстанция и самия човек. Социалната значимост на това единство е въплътена в принципите на колективизма, които твърдят, че всичко на този свят е подвластно, ако проблемът се реши колективно.
Въз основа на тези характеристики може да се твърди, че основната функция на митологичното съзнание и мироглед не се крие в равнината на познавателната дейност, тя е чисто практическа и основната й цел е да укрепи здравината на обществото или на част от него. Митът, за разлика от философията, не повдига въпроси и проблеми и не изисква от индивида да има съзнателно съзнателно отношение към околната среда.
Но тъй като практическите знания се натрупват, възниква обективна необходимост да я систематизираме вече на ниво рационална дейност и, следователно, теоретична. Следователно митологичното съзнание първо се „разтваря“ в религиозното, а след това дава предимство на философското, оставайки все пак в съзнанието на всеки човек под формата на психични представи на обикновено ниво.
