Спомените от дълбоко детство са недостъпни за хората, какъвто е и споменът от момента, в който са се родили. Каква е причината за това? Защо не си спомним как се родихме? Всъщност някои ярки впечатления изглежда се отпечатват в подсъзнанието и след това остават там завинаги и такъв психически и физически важен момент като раждането просто се изтрива от „подкортега“. Многобройни теории от психологията, човешката физиология, както и идеи, събрани от религията, ще помогнат да се разбере толкова мистериозно явление.
Мистични теории
Световните вярвания в тайните на Вселената и Висшия разум предлагат своята представа защо човек не си спомня как се е родил. Цялата работа е в душата - именно в нея се съхранява цялата информация за дните, емоциите, успехите и неуспехите, които човешкият мозък, подобно на физическото му тяло, не може да приеме и следователно да дешифрира. На 10-ия ден от съществуването на ембриона душата се заселва в нея, но само за известно време и 30-40 дни преди да се роди, тя се въвежда напълно в смъртното тяло. Защо не си спомним как се родихме? Защото тялото не може да получи възприемането на информация, която душата притежава. Енергийният съсирек сякаш защитава всички данни от мозъка, като по този начин предотвратява възможността за разрешаване на мистериите на създаването на човека. Душата е безсмъртна, тялото е просто черупка.
Научни обяснения
Защо не си спомним как се родихме? От гледна точка на науката това явление се обяснява със силен стрес, който съпътства процеса на раждане. Болка, промени в частите на тялото, напредване през родилния канал - всичко това е труден преход за дете от топла, надеждна утроба на майката към непознат свят.
Формирането на паметта е пряко свързано с растежа на човешкото тяло. Подсъзнанието на възрастния улавя моменти от живота и ги съхранява, а при децата всичко се случва малко по-различно. Емоциите и преживяванията, както и моментите, свързани с тях, се съхраняват в „подкортежа“, но предишните им спомени се заличават, тъй като детският мозък, поради недостатъчното си развитие, просто не е в състояние да съхранява изобилие от информация. Ето защо не помним детството си и как сме се родили. От около шест месеца до година и половина детето има памет: дългосрочна и краткосрочна. На тази възраст той започва да разпознава родителите си и да се затваря в кръг, намира предмети по желание, навигира в къщата си.
Така че защо не си спомним как сме се родили? Друго тълкуване на липсата на спомени от ранна детска възраст се обяснява с факта, че бебето все още не може да свързва определени събития с думи, тъй като не знае как да говори и все още не знае за съществуването на самите думи. Отсъствието на детски спомени в психологията се нарича инфантилна амнезия.
Според много учени проблемът на детската памет не е в това, че те не знаят как да създават спомени, а в това, че подсъзнанието на детето запазва всичко, преживяно от него, в краткосрочната памет. Това обяснява и защо човек не помни момента на раждането си и факта, че някои дори най-ярките моменти от живота се заличават с времето.
Според Фройд
Световната знаменитост, благодарение на която бяха постигнати значителни постижения в медицината и психологията, създаде своя собствена интерпретация защо толкова слабо помним детството. Според теорията на Фройд човек блокира информация за житейски събития, когато възрастта все още не е достигнала три до пет години, поради сексуална привързаност към единия от родителите на противоположния пол на детето и агресия към другия. Например едно момче в млада възраст има силна несъзнавана връзка с майка си, докато той ревнува баща й и в резултат на това го мрази. Следователно в по-съзнателна епоха спомените са блокирани от подсъзнанието като негативни и неестествени. Теорията на Зигмунд Фройд обаче не намери признание в научните среди, тя остана само едностранчив поглед на австрийския психолог при липсата на спомени от детството.
Теория на Харк Хойн
Фактът, че човек не помни своето раждане, според изследванията на този лекар, е пряко свързан със следното: детето все още не се идентифицира като отделен човек. Следователно паметта не може да бъде запазена, тъй като децата не знаят какво точно от случващото се около тях е техният личен опит, емоции и чувства и какви са резултатите от живота на непознатите. За малко дете всичко е едно.
Защо децата определят къде мама и татко, ако все още не знаят как да говорят и не помнят добре моментите от детството
Детето лесно се ръководи в дома си и не се бърка, когато е помолено да покаже кой от родителите му е майка и кой е татко, благодарение на семантичната памет. Именно там спомените за света около него са важни за оцеляването на човек. Поради информацията, съдържаща се в дългосрочния „склад“, детето бързо намира къде се намира любимото му лакомство, в коя от стаите ще се храни и пие, кой е майка му или баща му. Защо не си спомним как се родихме? Този момент може да се обясни с факта, че подсъзнанието интерпретира това събитие от живота като ненужно и опасно за психиката явление, съхранявайки го в краткосрочна, а не в дългосрочна памет.
Проучване на канадски психолози за феномена на инфантилната амнезия
Участвайки в проучване, проведено от лекари от Торонто, взеха 140 деца, чиято възраст беше от три до тринадесет години. Същността на експеримента беше, че всички участници бяха интервюирани, предлагайки да говорят за трите най-ранни спомени. Резултатите от проучването доказват, че малките деца по-ясно помнят моментите от ранното детство, а хората, чиято възраст е по-стара от 7-8 години, не могат да си спомнят подробностите от житейските ситуации, за които преди това са говорили.
Пол Франкленд Изследване на хипокампус
Хипокампусът е част от лимбичната система на мозъка. Основната му функция е транспортирането и архивирането на човешки спомени. Канадският учен П. Франкленд се заинтересува от неговите дейности и роля за запазването на паметта за случващото се наоколо. След като разгледа по-подробно този архив на мозъка, ученият стигна до извода, че защо не си спомняме как сме се родили, както и как е било нашето детство до 2-3 години, се тълкува по следния начин: всеки човек се ражда с недоразвит хипокамп, което предотвратява нормалното съхранение на получената информация. За да може хипокампусът да започне да функционира нормално, са необходими години - човек расте и той се развива. До този момент спомените от детството са разпръснати по задните улици на мозъчната кора.
Дори когато хипокампусът започне да работи, той не е в състояние да събере цялата информация по задните улици на паметта и да изгради един вид мост към него. Следователно има толкова много хора, които не помнят детството си преди тригодишна възраст и толкова малко, които се помнят по-млади от 2-3 години. Това проучване обяснява защо не си спомняме как сме се родили и израствали до съзнателна възраст.
Влиянието на средата върху запазването на паметта на детето
Учените откриха, че освен образователни фактори и генетично наследяване, мястото, където човек живее, влияе върху спомени от детството. По време на експеримента, в който участват деца от Канада и Китай от 8 до 14 години, беше проведено четириминутно проучване за техния живот. В резултат на това малките жители на Небесната империя успяха да разкажат по-малко във времето, отредено за тях, отколкото момчетата от Канада.
Кои спомени са най-силно отпечатани в детското подсъзнание?
Децата са по-малко податливи на моменти в живота, свързани със звуци, по-важни за тях са онези събития, в които са успели да видят и почувстват нещо. Въпреки това страхът и болката, изпитвани от човек в млада възраст, по-често се заменят с други, по-положителни спомени с течение на времето. Но също така се случва някои хора да помнят болката, страданието и тъгата по-добре от щастието и радостта.
Струва си да се отбележи, че в ранна детска възраст детето запомня повече звуци, отколкото очертанията на предметите. Например, чувайки гласа на майката, плачещото бебе моментално се успокоява.
