Римската цифрова система е била често срещана в Европа през Средновековието, но поради факта, че е била неудобна за употреба, днес тя практически не се използва. Той е заменен от по-прости арабски цифри, което прави аритметиката много по-проста и лесна.
Основата в римската система са градусите на числото десет, както и половината от тях. В миналото човек не е имал нужда да пише големи и дълги числа, така че наборът от базови цифри първоначално завършваше на хиляда. Числата се пишат отляво надясно, а сборът им също означава дадено число.
Основната разлика е, че римската цифрова система е непозиционна. Това означава, че местоположението на цифрата в запис на номера не показва неговата стойност. Римската цифра „1“ е написана като „I.“ И сега сглобяваме две единици и разглеждаме тяхното значение: „II” - това е точно римската цифра 2, докато „11” е написана в римското смятане като „XI”. В допълнение към единицата други основни цифри в нея се считат за пет, десет, петдесет, сто, петстотин и хиляда, които се означават съответно с V, X, L, C, D и M.
В десетичната система, която използваме днес, сред 1756 г. първата цифра се отнася за броя на хилядите, втората до стотиците, третата до десетките, а четвъртата - за броя на единиците. Следователно тя се нарича позиционна система и изчисленията, които я използват, се извършват чрез добавяне на съответните цифри една към друга. Римската цифрова система е организирана по съвсем различен начин: в нея стойността на цялата цифра не зависи от нейния ред в записа на числото. За да може например да преведете числото 168, трябва да вземете предвид, че всички числа в него са получени от основни знаци: ако числото отляво е по-голямо от числото вдясно, тогава тези числа се отнемат, в другия случай те се сумират. Така 168 ще бъдат записани в него като CLXVIII (C-100, LX - 60, VIII - 8). Както можете да видите, римската цифрова система предлага доста тромав запис на числата, което прави добавянето и изваждането на големи числа изключително неудобно, да не говорим за операциите на разделяне и умножение, извършвани върху тях. Римската система има още един съществен недостатък, а именно липсата на нула. Затова в наше време се използва единствено за обозначаване на глави в книги, номериращи векове, тържествени дати, където няма нужда от аритметика.
В ежедневието е много по-лесно да се използва десетичната система, значението на числата в която е свързано с броя на ъглите във всеки от тях. За пръв път се появява през 6 век в Индия, а символите в него най-накрая се утвърждават едва през 16 век. Индийските фигури, наречени арабски, проникнаха в Европа благодарение на работата на известния математик Фибоначи. В арабската система се използва запетая или период за разделяне на целочислената и дробната части. Но в компютрите най-често се използва двоичната система от числа, която се разпространи в Европа благодарение на работата на Лайбниц, поради факта, че задействанията се използват в компютърната технология, която може да бъде само на две работни позиции.
