Добре познатите фразеологични единици понякога са много трудни за тълкуване, изразът „лъжа като сива коричка“ не е изключение. Трудно е за онези, които не са посветени на тънкостите на стария руски език, да разберат как може да лежи походът (това е кастриран жребец), защо не е сив или кафяв, а именно сив. В статията ще се опитаме да разберем значението на израза, коя е залата и защо е сива.
Версии на стойността на този израз
Ако младите хора бъдат помолени да обяснят този фразеологизъм, мнозина ще отговорят, че това е необясним, постоянен израз. Защо лъжите са свързани със „сивата стража“, а не с черния гарван, сивата коза или кафявото куче? Има няколко версии на значението и произхода на този израз:
- Този израз няма абсолютно нищо общо с жребеца (пазенето), но е свързан с името на Сивърс Мехринг, живял в Санкт Петербург през 19 век и станал известен със своите лъжи и измами. Но този израз беше известен и широко разпространен в провинцията, доста далеч от Санкт Петербург. В допълнение, той се среща през 18 век в колекциите от руски поговорки и поговорки. Тоест, с други думи, тази фраза вече е съществувала в разговорна реч, още преди появата на Мехринг.
Втората версия за произхода на фразиологизма се свързва с работата на място. При оран се поставя бразда с плуг или плуг, докато конят трябва да върви гладко. Нямаше проблеми с младите коне, а сивите корита (кастрирани сиви жребци) често се отклоняваха (разваляха браздата). Езикът имаше израза „бързам като сива корита“, а някои филолози предполагат, че това е била първоначалната форма. Но с течение на времето, чрез лъжлива консонанс, изразът се промени и загуби първоначалния си смисъл и логика.
Въпреки това, в „Краткия етимологичен речник на руския език“ сравнението „лъжи като сива корица“ е първоначалната версия, тоест първоначалната и те го обясняват по този начин: зеленият кон се смяташе за глупав и с негова помощ селяните никога не павираха първата бразда. Те бяха сигурни, че сивият (стар) кон лъже (погрешно) при полагането му. Но писателят Тимофеев Б. Н. забелязва вътрешно противоречие в тази версия, тъй като има израз „старият кон не разваля браздата“, което очевидно не съответства на идеята за старото (сивото) заваряване, което се отклонява от браздата.
Вариантът "лежащ" или "бързащ" беше предложен от Дал V.I., но в много предпазлива форма той казва, че е "много вероятно" "бързането" да бъде заменено с "лъжа". Но „да крещиш“ означава да вървиш напред, да не обръщаш внимание на никакви препятствия и това значение няма нищо общо със значението на „лъжа“ - да лъжеш или да кажеш лъжа.
Третата версия, старите сиви жребци на жребеца, както и младият кон, така че той сякаш лъже, мами младите кобили, лъже ги за своята сила. Тимофеев Б. Н. е най-склонен към тази версия.
„Лъжа като сива корица“: фразеология и нейното значение
Речниците предоставят следните обяснения на значението на този израз:
- във Фразеологическия речник на руския език „лъжата е като сива коричка“ - означава безскрупулно, безсрамно излъга никого;
- в речника на синонимите думите, равностойни на този израз, са: нагло, безсрамно;
- в сборника с образни думи и алегории фразата се обяснява като самохвалство на стари или стари хора, сякаш все още са пълни с младост и дръзки;
- в Големия фразеологичен речник този израз има две значения:
- „Да лъжеш като сива корита“ - означава безскрупулно, безсрамно измамен. Това означава, че определен човек говори абсурд, ясно и глупаво изкривявайки истинското състояние на нещата в своята история.
- „Сивата почва“ е „глупава“ или „стара“.
Използване в литературата
Още през 19-ти век много писатели използвали израза „сиво корито“ като термин на крайна глупост. В „Главния инспектор“ стюардът беше глупав като сива корита. Този израз е използван в езика и в смисъла на „просто глупак“, например в Салтиков-Щедрин „Незавършените разговори“ съдържат комбинация от думите „сива поздрава“ по смисъла на „куп стари хора с глупави мисли“.
Използването на израз в литературата предполага, че той е здраво вкоренен в руския език и се е превърнал в много често срещана метафора. Всъщност най-първата фиксация на този израз в смисъла на „глупав“ е в средата на 19 век в Нижегородската провинция Н. А. Добролюбов, но по-старата „глупава като кон“ е открита заедно с „лъжа като кон“ в колекцията на А. Богданов. И. в средата на XVIII в. И в сборника на Татищев В. Н.
С течение на времето фразата придоби значението на „глупав“. Този израз започна да се нарича старец, който лъже за способностите си или нарочно започва да говори.
Съществуват и изрази „упорит като сив корд“, „мързелив като сив корд“, наличието на който показва, че сивата почва е стара, следователно, тя се характеризира с такива слабости като упоритост и мързел.
Кой е пазачът?
Думата "gelding" дойде в руския език от монголски или калмик, в което означаваше "кон". За първи път срещнат в руските източници през XV век, той обогати терминологията на нашия език и попълни редица поговорки, сравнения, поговорки, в много от тях походът се появява в иронична пренебрежителна форма, например: „Утрото вечер е по-мъдро, походът е по-отдалечен“ и така нататък. По-късно в поговорките започва да се подчертава слабостта на стария кон: „Силата не е в това, че кобилата беше сива, а в това, че носеше вода.“
Заслужава да се отбележи, че през 18-ти век кафявото е синоним на сиво позлатяване. Фактът, че такова заваряване е старо, се доказва от запис в книгите на писарите, където изразът „коригирането е кафяв и плешив“.
Значението на глагола "лъжа"
Глаголът „лъжа“ имаше значение в миналото „да говоря абсурд“, „да си бъбри твърде много“, „да празниш да говориш“. И дори по-рано, обикновено се използваше да означава „говори“. Например, в „Дъщерята на капитана“ от Пушкин А. S: „Не лъжете всичко, което знаете“ се използва в смисъла „кажи“. С течение на времето глаголът придоби други значения, популярно се вярваше, че „конят“ е глупав, първата бразда не е положена върху него, вярваше се, че е сбъркал и лъже, тоест „лъжа“ се използва за означаване „прави грешки поради глупост“.
