Буквално терминът "скептицизъм" означава "колебание, проучване, анализ". Основната идея на този подход във философията е да се отрече надеждността на знанието. Скептикът е човек, който никога не приема никаква преценка за истина, като първо хвърля съмнение върху нея. На пръв поглед подобна позиция изглежда нестабилна и напълно непривлекателна. Оказва се, че при познанието за битие не можем да разчитаме на някакви общоприети разпоредби, тъй като те също могат да бъдат поставени под въпрос.
Видове скептицизъм
Разграничете относителния и абсолютния скептицизъм. Абсолютният скептицизъм е характерен за древната философия; той отрича възможността за всякакви знания изобщо. Относителният скептицизъм е присъщ на съвременността и се крие в отричането на философското знание. В науката скептикът е този, който е двигателят на прогреса, тъй като не взема нищо за неизменната истина, той я търси, старателно проверява всяко твърдение.
Скептицизмът като философска посока
Скептицизмът е самостоятелна посока във философията на елинистическата епоха. Философската школа на скептиците се характеризира с основната точка - цялото знание е ненадеждно. Основателят на тази тенденция в древността е Пиррон, който смятал съмнението за основата на знанието. Той изхождаше от позицията, че една гледна точка не е по-вярна от друга, тъй като всички знания са относителни и е невъзможно да се каже кой е по-близо до същността на нещата и кой е по-нататък.
Основни моменти на скептицизма
От философска гледна точка скептикът е човек, който се придържа към следните разпоредби:
- тъй като различните мислители са имали различни гледни точки, нито един от тях не може да се нарече напълно вярно;
- човешкото познание е ограничено, следователно никоя човешка преценка не може да бъде сбъркана с истината;
- човешкото познание е относително, което означава неизбежното влияние на субективността върху резултатите от познанието. Ние познаваме чрез чувства и затова възприемаме явлението не обективно, а в резултат на излагане на сетивата ни.
Римският представител на скептицизма Секст Емпирик в своите разсъждения стигнал дотам, че разширил принципа на съмнението до собствените си мисли.
Крайната цел на скептичния подход към познанието е равнодушието на изследователя. Това означава, че, отхвърляйки приемането на каквито и да било преценки, мислителят става безстрастен в оценката си за света около него, като по този начин придобива спокойствие, щастие.
Положителни аспекти на скептицизма
Ако всичко е ненадеждно и се противопостави на познанието, с какво оперира един скептик? Значението на тази посока в познанието е особено забележимо в борбата срещу догматизма. Ако науката се основава на така наречените неизменни истини, най-вероятно тя вече е мъртва. Критична оценка на всяка хипотеза, всеки получен факт кара мисълта понякога да се движи в най-неочаквани посоки, отваряйки нови модели. По този начин скептикът не е само критичен циник. Това е мислител, чието съмнение проправя пътя към нови знания.
