Турско-кюрдският конфликт е въоръжена конфронтация, в която турското правителство участва от една страна, а от друга - Работническата партия на Кюрдската партия. Последният се бори за създаването на независим регион в границите на Турция. Въоръженият конфликт се развива от 1984 г. Засега тя не е решена. В тази статия ще говорим за причините за конфронтацията, командирите и общите загуби на страните.
праистория
Ситуацията, довела до турско-кюрдския конфликт, възниква поради факта, че кюрдите в началото на XXI век остават най-големият брой хора, които нямат собствена държавност.
Предполагаше се, че въпросът може да бъде решен след подписването на Севресския мирен договор, сключен между страните от Антантата и Турция през 1920 година. По-специално, той предвиждаше създаването на независим Кюрдистан. Но договорът така и не влезе в законна сила.
През 1923 г. той е отменен след сключването на Лозанския договор. Той беше приет вследствие на резултатите от Лозанската конференция, консолидираща законно краха на Османската империя, установявайки съвременните граници на Турция.
През 1920-1930-те кюрдите правят няколко опита за въстание срещу турските власти. Всички те завършиха с неуспех. Може би най-известният влезе в историята като клането в Дерсим. Турските въоръжени сили брутално потушиха въстанието, избухнало през 1937 г., след което пристъпиха към масови погроми и чистки сред местното население. Днес много експерти оценяват действията си като геноцид. Според различни източници са убити от 13, 5 до 70 хиляди цивилни.
През 2011 г. турският президент Тайип Реджеп Ердоган официално се извини за клането в Дерсим, като го нарече едно от най-трагичните събития в турската история. В същото време той се опита да обвини инцидента върху арменците, които по това време живееха в Дерсим. Това изявление предизвика възмущение в различни части на страната, особено в самия Дерсим.
Кюрдско въстание в Ирак
Друго мащабно събитие, предхождащо турско-кюрдския конфликт, е кюрдското въстание в Ирак, което се проведе през 1961 г. С прекъсвания продължи до 1975г.
Всъщност това беше сепаратистка война, която иракските кюрди водеха под ръководството на своя водач на националноосвободителното движение Мустафа Барзани. Този бунт стана възможен след падането на монархията в Ирак през 1958 г.
Кюрдите подкрепиха правителството на Абдел Касем, но той не изпълни надеждите им. Той решава да разчита на арабските националисти, затова започва да организира открито преследване на кюрдите.
Кюрдите смятат за начало на въстанието на 11 септември, когато започна бомбардировките над тяхната територия. Въведена е армия от 25 000 души. Въоръженият конфликт продължи с променлив успех. През 1969 г. дори е подписано мирно споразумение между Садам Хюсеин и Барзани.
Но след 5 години избухва ново въстание. Този път боевете бяха особено ожесточени и широко разпространени. През годините иракската армия значително се засили, като накрая потуши съпротивата на кюрдите.
Кои са кюрдите?
Кюрдите са народ, който първоначално е живял в Близкия изток. Повечето изповядват исляма, има и привърженици на християнството, йезидизма и юдаизма.
Има няколко версии за произхода им. Според най-разпространените предци са станали куртите - войнствено племе от планинските райони на Атропатена, което се споменава в много древни източници.
Разбирайки как турците се различават от кюрдите, може да се стигне до извода, че между техните езици няма нищо общо. Кюрдският принадлежи към иранската група, а турският - към тюркската. Освен това отделен кюрдски език изобщо не съществува. Учените говорят за кюрдската езикова група, която включва Сорани, Курманджи, Кулхури.
Кюрдите никога не са имали своя държава в историята.
Създаването на Кюрдската работническа партия
През втората половина на XX век национализмът сред кюрдите доведе до създаването на ПКК (Кюрдска работническа партия). Това беше не само политическа, но и военна организация. Скоро след появата му започва турско-кюрдският конфликт.
Първоначално беше социалистическа левица, но след военния преврат в Турция през 1980 г. почти цялото ръководство беше арестувано. Един от партийните лидери Абдула Окалан намери убежище с най-близките си привърженици в Сирия.
Първоначално причината за турско-кюрдския конфликт беше желанието на ПКК да създаде суверенна държава на кюрдите. През 1993 г. е решено да се промени курса. Сега борбата се води само за създаване на собствена автономия в рамките на Турция.
Отбелязва се, че през цялото това време турските кюрди са преследвани. В Турция използването на техния език е забранено, освен това дори не е признато самото съществуване на националността. Официално те се наричат "планински турци".
Началото на партизанската война
Първоначално конфликтът между Турция и ПКК се развива под формата на партизанска война, която започва през 1984 г. Властите привличат редовна армия, за да потушат въстанието. В региона, където действат турските кюрди, през 1987 г. е въведено извънредно положение.
Трябва да се отбележи, че основните кюрдски бази бяха разположени в Ирак. Правителствата на двете страни сключиха официално споразумение, подписано от Тургут Озал и Саддам Хюсеин, което позволи на турските военни да нахлуят на територията на съседна страна, преследвайки партизански отряди. През 90-те турците провеждат няколко големи военни операции в Ирак.
Арестът на Окалан
Турция смята залавянето на кюрдския лидер Абдула Окалан за един от основните си успехи. Операцията е проведена от израелските и американските разузнавателни служби в Кения през февруари 1999 г.
Прави впечатление, че малко преди това Окалан призова кюрдите да отидат на примирие. След това партизанската война започна да намалява. В началото на 2000-те военни действия в Югоизточна Турция почти напълно престават.
Окалан се озова в Кения, след като беше принуден да напусне Сирия. Президентът Хафез ал Асад под натиск от Анкара го помоли да напусне. След това кюрдският лидер потърси политическо убежище, включително в Русия, Италия и Гърция, но безрезултатно.
След превземането в Кения той е прехвърлен на турските специални служби. Той беше осъден на смърт, която под натиск от световната общност беше заменена с доживотен затвор. Сега той е на 69 години, излежава времето си на остров Имрали, разположен в Мраморно море.
Нов лидер
След ареста на Окалан Мурат Карайлан стана новият лидер на ПКК. Вече е на 65 години.
Известно е, че той призова кюрдите да избягат от служба в турската армия, да не използват турския език и да не плащат данъци.
През 2009 г. Министерството на финансите на САЩ обвини Карайлан и двама други ръководители на Кюрдската работническа партия в наркотрафик.
Активизация на сепаратистите
Отново сепаратистите се засилиха през 2005 г. Те започнаха да действат отново, използвайки военните си бази в Северен Ирак.
През 2008 г. турската армия проведе мащабна операция, която беше призната за най-голямата от десетилетие.
Турците започнаха активна офанзива през 2011 г. Вярно, всички въздушни нападения и бомбардировки над Иракски Кюрдистан не доведоха до желаните резултати. Тогава министърът на вътрешните работи Найм Шахин дори заяви необходимостта от въвеждането на турски войски в Ирак за борба срещу кюрдите.
Сериозни щети на ПКК бяха нанесени през октомври. В резултат на целенасочен въздушен удар по една от военните бази са унищожени 14 партизани, сред които са няколко ръководители на Кюрдската работническа партия.
Седмица по-късно кюрдите се сражават в провинция Хаккари. Нападнати са 19 военни съоръжения, принадлежащи на турската армия. Според официалните изявления на военните, 26 войници са станали жертви на нападението. От своя страна информационната агенция Firat, която се смята за близка до ПКК, заяви 87 загинали и 60 ранени.
От 21 до 23 октомври Турция стартира поредната поредица от въздушни удари по предполагаемите места на военните бури на кюрдите в района на Чукурж. 36 сепаратисти, според официалната информация, са унищожени. Кюрдите, както и оцелелите партизани, твърдят, че турците са използвали химическо оръжие. Официална Анкара отхвърли тези твърдения като неоснователни. Започна разследване с участието на международни експерти, което все още продължава.
Невъзможността за примирие
През 2013 г. Окалан, излежал доживотната си присъда, предаде исторически призив, в който говори за необходимостта от спиране на въоръжената борба. Той призова привържениците да преминат към политически методи.
Тогава е подписано примирие за съвместни действия срещу Ислямска държава.
Две години след това обаче Кюрдската работническа партия заяви, че не вижда възможността за сключване на примирие с Турция в бъдеще. Това решение е взето след бомбардировките над територията на Ирак от турските ВВС. В резултат на този въздушен удар бяха засегнати позициите както на терористите, така и на кюрдите.
Операция в Силопи и Джиздра
През декември 2015 г. турската армия обяви началото на мащабна операция срещу бойците на Кюрдската работническа партия в градовете Силопи и Джизра. В него участваха около 10 хиляди полицаи и военни с подкрепата на танкове.
Сепаратистите се опитаха да блокират влизането на превозни средства в Джиздра. За да направят това, изкопали канавки и построили барикади. Бяха оборудвани няколко огневи пункта в жилищни сгради, от които бяха отразени опити за щурмуване на града.
В резултат танковете заеха позиции в хълмовете, откъдето започнаха да обстрелват позициите на кюрдите, които вече се намират в града. Успоредно с това 30 бронирани машини се втурнаха да щурмуват един от районите на Джизра.
На 19 януари 2016 г. турските власти официално обявиха приключването на антитерористичната операция в Силопи. Върховният комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад Ал Хусейн изрази загриженост относно обстрела на град Джизра от танкове от международната общност. Според него сред жертвите са били цивилни, които са носели телата на мъртвите под бели знамена.
Сегашна ситуация
Конфликтът все още продължава. От време на време възникват обостряния. Нито една от страните няма планове за завършването му.
През 2018 г. турските въоръжени сили проведоха нова операция. Този път в сирийския град Африн. Тя получи кодовото име „Маслинов клон“.
Целта му беше да премахне кюрдските бунтовнически групировки, които бяха разположени в Северна Сирия, в непосредствена близост до югоизточните граници на Турция. В исторически план тези райони са били населени предимно от кюрди.
Турското правителство издаде официално изявление, призовавайки бунтовническите групи, разположени в тези територии, леви клонове на Кюрдската работническа партия. Те бяха обвинени в подривни и партизански дейности в тази област на страната.
