Живков Тодор Христов е български политик и дългогодишен лидер (от 1954 до 1989 г.) на Българската комунистическа партия. В продължение на 35 години партийно ръководство той заема централни ръководни длъжности в страната: министър-председателят (1962-1971 г.) и председателят на Държавния съвет на Народна република България (1971-1989 г.), т.е. де факто и де юре беше държавен глава.
Произход, образование и юношество
Къде е роден Тодор Живков? Биографията му започва на 7 септември 1911 г. в село Правец, близо до София, в селянско семейство. През 1928 г. се присъединява към Българската комунистическа младежка лига, която е тясно свързана с Българската работническа партия (БРП). Тази легална политическа организация е създадена след забраната на Българската комунистическа партия през 1924 г., която стартира въоръжено въстание през септември 1923 г., за да завземе властта в страната.
Тодор Живков завършва прогимназия в Правец през 1929 г. и след това учи в 6-ти (днес 10-ти) клас на средно училище в Ботевград. След това се установява в София, където завършва гимназия, след което получава работа като пишеща машина в столичната Държавна печатница.
Началото на политическата дейност
През 1932 г. Живков Тодор става член на PDU. Скоро става член на софийската партийна комисия и секретар на втория комитет на комитета. Подземният му прякор беше Янко. Въпреки че PDU е забранен заедно с всички останали политически партии след въстанието на 19 май 1934 г., Народното събрание продължава да съществува и Живков участва в работата му в предвоенното време, като същевременно е секретар на окръжния комитет на PDU в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. той се укрива в редица български села (Дескот, Лесичево, Говедарци) заедно със съпругата си Мара Малеева, която работи в тях като окръжен лекар.
Преход към въоръжена борба срещу властта
По време на Втората световна война управляващите кръгове на България, начело с цар Борис, действат като съюзници на фашистка Германия, осигуряват територията на страната за разполагане на нейните войски. Българските части нахлуват в Югославия и Гърция, обявена е войната на Великобритания и САЩ, но в същото време България успява да не влезе във войната със СССР.
С избухването на Втората световна война българските комунисти започват да създават свои партизански въоръжени сили. От юни 1943 г. Живков Тодор е назначен за член на щаба на Първа софийска въстаническа оперативна зона с решение на Софийския окръжен ПДК. Това беше териториално-организационната структура на т.нар. Народноосвободителна армия, създадена през март 1943 г. Като част от зоната имаше две партизански бригади, десет отряда и бойни групи. Живков е упълномощен представител на зоната на щаба в партизанския отряд „Чавдар“, който по-късно се прегрупира в едноименната партизанска бригада под командването на Добри Джуров, действаща в околностите на София. В следвоенния период много от съратниците на Живков в бригада "Чавдар" заемат видни позиции в българските държавни агенции.
Изземването на властта от комунистите
До началото на септември 1944 г. германските войски продължават да бъдат в България като свои съюзници, въпреки че правителството на страната изисква тяхното изтегляне. Възползвайки се от това обстоятелство, на 5 септември 1944 г. съветското правителство обявява война на България. На 8 септември 1944 г. съветските части на Третия украински фронт под командването на маршал Толбухин и Черноморския флот окупират градове по Черноморието на България, войските на които не проявяват съпротива. На следващия ден (9 септември) комунистите въстават в София и свалят правителството на Муравиев, което ден преди обявяването на война от СССР решава да обяви война на Германия, но не успява да направи това поради закъснения на ръководителите на военния отдел, свързани с комунистите. Ако политическата интрига на кабинета на Муравиев беше успешна, тогава СССР щеше да трябва официално да въведе войски на територията на врага на Германия, което би предизвикало противопоставяне на западните му съюзници.
В резултат на септемврийските събития през 1944 г. властта на Комунистическата партия се утвърждава в България за половин век, а Георги Димитров става ръководител на страната, десет години преди да стане известен със своето смело поведение в прочутия процес в Лайпциг. В последния етап на войната българските части участват в нея на страната на СССР и участват в битки на територията на Югославия, Унгария и Австрия.
Възходът на партийната кариера след 9 септември 1944г
От септември до ноември 1944 г. Живков Тодор е политически лидер на щаба на Народната милиция и става трети секретар на Софийския градски комитет на партията. 27 февруари 1945 г. той става кандидат за член на Централния комитет на партията. От януари 1948 г. е първи секретар на Софийския градски партиен комитет, а също и председател на Градския комитет на Патриотичния фронт, в който освен комунистите са включени и няколко други български партии. На Петия конгрес на БРП, проведен на 27 декември 1948 г., той е избран в Централния комитет на партията, който си възвръща името на Българската комунистическа партия (БКП). Живков Тодор непрекъснато е преизбиран в управителния орган на БКП, до 8 декември 1989 г., когато окончателно е изключен от него.
Пътят към висините на партийната власт
През октомври 1949 г. Живков оглавява организационно-поучителния отдел на ЦК на БКП, през януари 1950 г. става секретар на Централния комитет на партията, а през ноември е избран за кандидат-член на нейното Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. Живков е член на Политбюро на Централния комитет на партията. Той ръководи секретариата на Централния комитет на партията от 1953 г.
Той обаче получи реална власт в партията след Априлския пленум на Централния комитет (2-6 април 1956 г.), който той инициира, което поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вилко Червенков, най-близкия съратник на Георги Димитров, починал през 1949 г. Червенков през 1950-1956г е бил председател на правителството на България, а през 1950-1954 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. По време на управлението си той демонстрира безспорна лоялност към Сталин, дори да имитира стила му на поведение и външен вид.
След смъртта на Сталин властта в партията от Червенкова постепенно започва да преминава към Живков. Първо, постът на генералния секретар на ЦК е премахнат, а след шестия конгрес на партията (4 март 1954 г.) Живков е избран за новосъздадения пост на първи секретар на ЦК на БКП (той го заема до 4 април 1981 г.).
Комбинацията от партийни и правителствени постове
От 1946 до 1990г Живков беше избран за депутат в Народното събрание (парламента). На 19 ноември 1962 г. той замества Антон Югов като министър-председател. Той заема този пост до 9 юли 1971 г., когато е заменен от Станко Тодоров.
От 1971 г. Живков става председател на новосъздадения Държавен съвет на Република България (всъщност държавен глава). Той заема тази длъжност до 17 ноември 1989 г.
Как България почти стана 16-та република на СССР
На 4 декември 1963 г. Тодор Живков като първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател лично представи на пленарната сесия на Централния комитет предложение от България пред Централния комитет на КПСС по въпроса за по-нататъшно сближаване и бъдещо сливане на Народната република България и СССР, което ще я превърне в 16-та Съветска република Съюз, като по този начин застрашава независимостта на страната. Пленумът на Централния комитет похвали предложението като „прекрасна проява на патриотизъм и интернационализъм“, което ще издигне „братско приятелство и всестранно сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз на съвсем ново ниво.“ Предложението „да се създадат икономически, политически и идеологически условия за пълно обединение на нашите две братски страни "беше единодушно одобрен на пленарното заседание и лично подписан от Тодор Живков, но СССР беше отхвърлен.
Участие в потушаването на Пражката пролет
Решението за участието на България във военната интервенция след Пражката пролет беше взето от Министерския съвет под председателството на Тодор Живков. Изготвено е строго секретно постановление на Министерския съвет на НРБ № 39 от 20.VIII.1968 г. с мотивацията за решението под формата на „предоставяне на военна помощ на Комунистическата партия на Чехословакия и на чехословашкия народ“. Във военната операция участват 12-ти и 22-ри пехотен полк с численост 2164 души и танков батальон с 26 Т-34 автомобила.
Отстраняване от длъжност
През 1989 г. в редица страни от социалистическия лагер комунистите губят властта в резултат на революции и преврати, инициирани от общото отслабване на СССР и спиране на икономическата подкрепа от негова страна. България не избяга от общата съдба. На заседание на Политическото бюро на ЦК на БКП Живков Тодор подаде оставка от поста на партиен лидер на 9 ноември, на следващия ден се проведе пленум на Централния комитет, който одобри оставката му и препоръча Народното събрание да го освободи от поста председател на Държавния съвет. На 17 ноември Живков загуби този пост. През януари 1990 г. той е арестуван и обвинен в злоупотреба с власт. Поради факта, че властта в България през 90-те, 20 с.л. тя остана зад бившата комунистическа партия, преименувана на Социалистическата партия, тоест остана в ръцете на по-младите съратници на Живков, съдбата му не беше толкова жестока, колкото тази на лидера на румънските комунисти Чаушеску. До 1996 г. Живков беше под домашен арест, делата срещу него се разследваха бавно, а популярността на бившия лидер нарастваше на фона на влошаващата се икономическа ситуация в страната. Но вече не му е било предопределено да се оправдае напълно. През август 1998 г., доживял малко до 87 години, той умира от пневмония.
