Съветският командир, който участва в три войни, освен това в две от тях - Гражданската и Великата отечествена война, се бие от самото начало до победата. Генерал от армията Захаров Георги Федорович стана единственият командир на фронта, който не получи званието Герой на Съветския съюз. Сталин го смята за виновен за пробивите на германските войски зад тила на съветските войски край Брянск и Сталинград.
Ранните години
Георги Захаров е роден на 23 април (5 май) 1897 г. в малкото село Шилово, провинция Саратов, в бедно селско семейство, в което е имало 13 души. На единадесетгодишна възраст бащата отведе сина си в провинциалния град. Отначало той работи като чирак във фабрика за производство на нокти, след това в шивашки и обувни работилници изпълнява всякаква работа, която му е поверена. Човекът работи като опаковчик в склад пет години. В същите тези години той посещава неделно училище.
В Първата световна война той се регистрира като доброволец, опитвайки се да стигне до фронта. Отначало обаче той е изпратен да учи в Чистополското училище на роднините, което бъдещият генерал Захаров завършва през 1916г. С чин втори лейтенант командва половин рота на Западния фронт.
По фронтовете на гражданската война
След пристигането си в родния град от фронта, той е избран за командир на малък партизански отряд, сформиран в Саратов, който скоро е изпратен да се бие на Уралския фронт. Той е записан в Червената армия през 1919 г., след което се присъединява към Комунистическата партия. През първата година той командва рота на 51-и отделен пушка батальон. През 1920 г. завършва пехотни курсове в Саратов. В една от битките с белогвардейците на Урал е ранен. След болницата е изпратен във Владикавказ, където вече командва батальона.
През 1922 г. Захаров е изпратен да учи във известните висши тактически курсове по стрелба „Разстрел“. Като възпитаник на първи ранг той е назначен да командва батальон, а след това кадетски полк. През 1923 г. в биографията на генерал Захаров се провежда паметна среща с лидера на революцията В. И. Ленин, който призовава командира и го пита за службата и живота на кадетите. От есента на 1926 г. той служи в Обединеното военно кремълско училище. Всеросійски централен изпълнителен комитет, на мястото на помощник началник на бойния отдел.
Между войните
През 1929 г. бъдещият генерал Захаров е назначен да командва втория полк на Московската пролетарска дивизия. В същото време той постъпва във Военна академия на МВР Фрунзе за вечерни курсове, след което става заместник-командир на пехотна дивизия. Тогава военното поделение се командва от И. С. Конев. По-късно той ръководи икономическата служба, след това материално-техническото снабдяване на звеното.
През пролетта на 1933 г. преминава към преподаване във Военната инженерна академия. В. В. Куйбишева, където ръководи различни катедри. От 1936 г. той служи под командването на Ф. И. Толбухин в Ленинград, началник на щаба на 1-ви пехотен корпус. По решение на Централния комитет на Комунистическата партия, през 1937 г. той е изпратен да учи в Академията на Генералния щаб. След дипломирането си служи в Уралския военен окръг като началник на щаба, с когото отиде да се бие. През 1939 г. е удостоен със следващия чин - полковник; Захаров става генерал година по-късно през 1940 година.
В първите години на войната
През юни 1941 г. е назначен за началник на щаба на 22-ра армия, сформирана в Уралския окръг, която вече е влязла в битка с германските войски на 25 юни. Според спомените на маршал А. И. Еременко, който посетил командния пункт на армията в гората край Невел, генерал Георги Захаров се показал като компетентен щабен офицер, но малко груб и забързан.
От август 1941 г. е началник на щаба, а от октомври - командир на Брянския фронт. Шест месеца той е бил заместник-командир на Западния фронт и началник на щаба на Севернокавказкия фронт. От август 1942 г. под командването на А. И. Еременко е на поста началник на щаба на Сталинградския фронт. По това време И. Сталин изпрати телеграма до Малиновски, в която той изрази недоволство от действията на лидерите на фронта Еременко, Захаров и Рухле. От тях е арестуван само последният. И след няколко месеца генерал Захаров стана заместник-командир.
Водеше отпред
От зимата на 1943 г. той командва 51-а армия, която участва в настъпателната операция на река Миус. След това почти година той ръководи охранителната армия, оперираща на Южния фронт.
През 1944 г. генерал Захаров, Георги Федорович, две седмици преди настъплението, е назначен за командир на 2-ри Белоруски фронт, който той ръководи по време на настъпателните операции, Багратион и Ломжа-Рушанская. Тогава фронтовите войски взеха участие в ликвидирането на германските войски в „Минския казан“ и стигнаха до западните граници на Съветския съюз.
Ходът на военните операции на фронта в посока Могилев - Минск, по време на освобождението на Беларус, е описан подробно в трудовете на Константин Симонов. В края на юли е удостоен с високото звание на армейския генерал. Според мемоарите на И. С. Аношин, генерал Захаров е известен, заслужен човек в армията, с голям талант и способности, но и самоуверен и горд.
