Познанието като философска категория се изучава от специален клон на философията - епистемология. Философите се интересуват от глобалните проблеми на човешкото съществуване, съществуването на абсолютната истина и пътя на нейното търсене. Процесът на познание като част от умствената дейност на човека се изучава от академичната психология.
Необходимостта от изучаване на света е позната на всеки човек от момента на раждането му. Какво е знанието? Какви са средствата и целите на познанието? Нека се опитаме да отговорим накратко и просто на тези въпроси в нашата статия днес.
Определение на знанието
Има много научни определения на това понятие. Ако просто обясните, тогава познанието е отражение на заобикалящата действителност в човешкия ум, процес на изучаване на света. Процесът на познание позволява на човек да идентифицира себе си и своето място в света, както и да разбере целта, свойствата и мястото на други предмети и явления в заобикалящото пространство. Обект на познание винаги е човек.
Обект на изследване обаче може да бъде както външната среда, така и самият човек, както и неговият вътрешен свят. Основните са две форми на познание: чувствена и рационална. Чувствената форма е присъща на всички живи същества на планетата. Но рационалното знание се дава само на човека. Животните (включително хората) възприемат света чрез сетивата: зрение, слух, мирис, допир, вкус. Сетивните знания са пряко свързани с обекта, който се изучава. Характеризира се с субективни изводи, които впоследствие формират знания и опит. Рационалното познание се осъществява с помощта на разума, мисленето. На нашата планета само човек притежава познавателни (умствени) способности. Вярно е, че някои висши бозайници (например делфини, примати) също са способни да мислят, но техните възможности са много ограничени. Познанието на света от човека възниква косвено. Въз основа на сетивните знания той се опитва да открие вътрешните свойства на обекта, както и неговото значение и връзка с останалия свят.
Цели на познавателния процес
Целите могат да бъдат разделени на обикновени и високи. Човек, познавайки света около себе си, прилага придобитите знания, за да подобри качеството на собствения си живот, създавайки безопасна и комфортна среда. Можем да кажем, че човек трябва да знае преди всичко частта от реалността, която го заобикаля, за да оцелее.
Високите цели на познанието са поставени от науката и изкуството. Той се проявява тук като процес на разкриване на вътрешната същност на нещата, явленията и събитията, техните взаимовръзки в търсенето на истината. Дълго време се смяташе, че човечеството открива всички основни закони на природата и научава почти всичко за света около нея. Парадоксално е, че последните научни открития пораждат още повече въпроси. Днес много учени признават, че светът около нас е много по-сложен и разнообразен идеи на човека за него. Процесът на познание е безкраен и резултатите от този процес са напълно непредсказуеми.
Всекидневно преживяване или ежедневно знание
За човека, както и за всяко друго живо същество, процесът на познание започва още при раждането. Малко дете опознава света чрез сетивата. Докосва всичко с ръце, вкусва и внимателно разглежда. Родителите му му помагат в тази трудна работа, минавайки покрай вече натрупаните лични знания за този свят. Така с възрастта човек придобива определена система от представи за света, като продължава да привързва своето към опита на своите предци.
Ежедневните или ежедневните знания са естествен ежедневен процес, целта на който е да подобри качеството на живот. Резултатите от познанието за много поколения допълват житейски опит, който позволява на нов човек бързо да се адаптира към реалността и да се почувства в безопасност. Трябва да се отбележи, че житейският опит е субективна категория. Например, резултатите от ежедневните познания на чукките коренно се различават от житейския опит на северноамериканските индианци.
Научни знания
Научното знание, от една страна, се стреми да обхване общите закони за отделни предмети, явления и събития, което ще даде възможност да се види общото зад определено. От друга страна, науката работи само с факти, конкретни и реални материали.
Знанието става научно, когато може да бъде доказано експериментално. Всякакви изводи, хипотези и теории изискват практическо доказателство, което не поставя под съмнение или неяснота. Поради това много научни открития се случват в резултат на дългогодишни изследвания, наблюдения и практически експерименти. Ако ежедневните знания са важни за отделен човек или група хора, то целта на научното познание е получаването на знания в човешки мащаб. Научното се основава на логическо и аналитично мислене.
Художествени знания
Художественото познаване на света се осъществява по съвсем различен начин. Обектът в този случай се възприема целостно под формата на едно изображение. Художественото познание се проявява предимно чрез изкуството. Въображението, усещането и възприятието влизат в игра. Чрез субективни художествени образи, създадени от художници, композитори и писатели, човек опознава света на красотата и високите чувства. Целта на процеса на познание в изкуството е едно и също търсене на истината.
Художественото познание са образи, абстракции, нематериални предмети. На пръв поглед научните и художествените знания са абсолютно противоположни. Всъщност абстрактното, образно мислене е от голямо значение в научното търсене. А постиженията на науката допринасят за появата на нови форми в изкуството. Защото целта на знанието е една за всичките й форми и видове.
Интуитивно знание
В допълнение към сетивния и рационален човек е надарен с друга необичайна форма на познание - интуитивна. Разликата му е, че човек получава знания внезапно и несъзнателно, без да прави никакви видими усилия. Всъщност това е сложен познавателен процес, тясно свързан със сетивния и рационален опит.
Интуитивното познание стига до човек по много начини. Това може да е внезапно прозрение или предчувствие, несъзнавана увереност в очаквания резултат или вземане на правилно решение без логически предпоставки. Човек използва интуитивни знания както в обикновения живот, така и в научната или творческата дейност. Всъщност зад несъзнателните интуитивни открития се крие предишният опит на сетивно и рационално познание. Но механизмите на интуицията не са напълно разбрани и изучени. Предполага се, че много по-сложни психични процеси стоят зад интуитивното мислене.
Методи и средства за познание
През цялата си история човечеството е определило, създало и класифицирало много методи на познание. Всички методи могат да бъдат причислени към две големи групи: емпирични и теоретични. Емпиричните методи се основават на сетивни знания и се използват широко от човека в ежедневието. Това е просто наблюдение, сравнение, измерване и експеримент. Същите тези методи са в основата на научната дейност. В научното познание освен това широко се използват теоретичните методи. Популярен пример за познавателни методи в научната теория е анализ и синтез. Освен това учените активно използват индукция, аналогия, класификация и много други методи в своите дейности. Във всеки случай теоретичните изчисления винаги изискват практически доказателства.
