Речевият етикет е предназначен както да предотврати неуважение към събеседника, така и да подчертае значението на всеки участник в обществото като цяло и в конкретен разговор в частност. Ето защо днес строги изисквания в тази област са представени само по време на обществено значими разговори - дипломатически или бизнес срещи. Какво не може да се каже за миналото.
По-рано равенството на руснаците на законодателно ниво не се обсъждаше - до революцията от 1917 г. в страната благородството и духовенството се ползваха с привилегии. Следователно формата на обжалване или именуване на човек означаваше повече - веднага посочваше кой е и какви изисквания може да направи пред другите.
Какви форми на лечение са известни? Какво може да каже историята за тях? Въпреки че формите на заглавие отдавна са остарели, някои отзвуци от онези времена все още се чуват, дори можете да кажете повече - те все още са там, само модифицирани. Нека обсъдим този въпрос по-подробно.
От върха
Формите на вежливо отношение се свързват предимно с титли, показващи степента на важност на човек в йерархията на благородството. Ясно е, че най-строгото отношение беше към титлата на монарха. За използването на официалната монархическа титла, както и на думи като „цар”, „император” не по предназначение, най-тежкото наказание.
Естествено, в Руската империя имаше форми на заглавие с различна степен на формалност. В множествено число са използвани много заглавия: Вашето императорско величество (настоящият монарх, съпругата му или императрицата Доугер), вашето императорско височество (лица от великите херцози, принцеси и принцеси). Може да забележите, че подобни призиви не правят разлика между мъже и жени, именувайки всички от средния пол.
На самия монарх беше обичайно да се нарича „милостив суверен“, а на великите херцози - като „милостиви владетели“ (точно така, с главна буква!). Дори роднините в някаква формална обстановка трябва да се придържат към това правило.
Първо имение
В Русия нямаше толкова ясен дизайн на класово разделение, както, да речем, във Франция, но това не означава, че то не е съществувало. А представителите на църквата бяха официално почитани по-високо от светските власти. Това се доказва от факта, че ако благородник е заемал църковна длъжност, първо трябва да се спомене църковната му титла, а след това и светският благородник.
Тук се използва и форма за множествено число - „Ваше”, а след това заглавието е по-вероятно от вторичен вид, въпреки че жените нямат право да водят църквата. За разлика от кралските или благородните, църковните чинове все още се използват официално при именуване на църковни водачи, както и по време на служби и църковни събития. Предполага се, че се използват следните думи: "Светейшество" (по отношение на патриарха), "Високопреосвещенство" (архиепископ или митрополит), "Високопреосвещенство" (епископ), "Високопреосвещенни (отец началник, протоиерей, архимандрит), " Преподобни "(Йеромонах,
Жреците от много висок чин практически не успяха да се харесат на миряните. На всекидневно ниво уважаващ и любезен „баща“, „свят баща“ се считаше за учтив апел към духовна личност.
Князе и графове
Тази част от етикета на тираж в нашето време е необходима само за разбиране на значението на написаното в историческите документи и класическата литература, както и за участие в театрални „благородни срещи“. Но в общество, в което благородниците са били „главният нерв на държавата“ (Кардинал Ришельо каза това, но Руската империя тълкува въпроса по същия начин), благородството и значението на благородника не можеха да бъдат приглушени.
Всеки благородник в Русия беше „ваша чест“. Така че човек би могъл да се обърне към непознат, от чийто външен вид става ясно, че той е благородник, но степента на неговото благородство не е очевидна. Той имаше право да коригира събеседника, като посочи правилното заглавие, а събеседникът беше длъжен да се извини и поправи.
Благородниците със заглавието (графове, князе, барони) бяха наричани "ваша милост". Просто "принц" трябва да се нарича благородни чужденци (най-често имигранти от мюсюлмани). „Вашите Милости“ бяха далечни роднини на императорския дом. Също така, правото да бъдете озаглавени „Ваша Милост“ или „Ваша Милост“ може да бъде получено като награда. „Ваше височество“ се изискваше да назове по права линия далечния потомък на императора.
Суверенни без държава
Но думата "суверен", обикновено възприемана като индикация за монарх, се използва в Русия без официалност. Те просто го определиха като човек с "уважаван" произход и го използваха като любезно отношение в неформална и полуофициална обстановка. Официално формата на такъв апел звучи като „мил суверен“, но скоро се появи опростена форма „сър“. Тя замени много възможни варианти: „господар“, „господар“, „благороден или уважаван човек“.
Трябва да се отбележи, че само представители на заможните класове бяха озадачени от такава любезност и само по отношение на техния вид. Никой не изисква специална любезност в отношенията с работниците и селянина. Това не означава, че те винаги са били груби - руските висши класи в по-голямата си част са били достатъчно образовани. Но никой не счете за обидно да нарече непознат селянин „селянин“ (включително и самият селянин). Към шофьора, слугата или непознатия, неясен (очевидно) търговец се обръщат от „най-скъпия“ или „най-мил“. Беше много учтива форма.
Да пиша с отчество. Откъде идва тази традиция?
Традицията да се назовава човек с име и отчество също принадлежи към благородната среда. В предпетрински времена това се правеше само по отношение на болярите, благородниците се наричаха с пълното си име и фамилия („Петър I” на А. Толстой имаше Михаил Тиртов), а благородникът се наричаше умалително име (Ивашка Бровкин там). Но Петър прехвърли този подход във всички случаи на уважително споменаване на човек.
Мъжете бяха адресирани по-често по име и по-патронимично, отколкото от нежния пол - често и двете деца на бащи и съпрузи се наричат така (в класическата литература можете да намерите много примери). Имаше чести случаи на покръстване и още повече, назоваване просто с фамилно име - това отново може да се види в класическите литературни образци (какво беше името на Расколников? И Печорин?). Апелът към уважаван мъж по име беше допустим само в семейния кръг или сред най-близките му доверени приятели.
Използването на име и отчество е една от малкото стари традиции, оцелели в етикета на наши дни. Скъп руснак се нарича без средно име само по време на международни срещи поради спазването на традициите на други народи, на чийто език понятието „средно име“ отсъства.
Таблица на вписванията за класиране
Петър I въвежда не само използването на патронимика - през 1722 г. той въвежда такъв документ като „Таблица на рангите“, който ясно изгражда йерархия на държавната и военната служба в Русия. Тъй като целта на иновацията беше просто да предостави възможност на не талантливи, но талантливи хора да направят кариера, често лица с благороден ранг бяха постигнати доста високи рангове. По тази сметка имало разпоредби относно правото на лична и наследствена благородническа служба, но те често се променяли и през века е било такова, че човек с разночински произход може да има доста висок ранг.
Следователно, заедно с благородството, имало официално заглавие. Ако важна длъжност е била заемана от благородник, той трябва да кандидатства спрямо него според благородния си закон, но ако той е неофициален, трябва да бъде призован за служба. Същото се случи, ако високите чинове бяха обслужвани от малко благороден благородник. В същото време титлата за трудов стаж се разпростира и върху съпруга / съпругата на длъжностното лице - към нея трябва да се подхожда по същия начин като съпруга й.
Офицер чест
В същото време военните бяха котирани най-високо в разписанието. Следователно, дори най-младите офицери от руската армия бяха „Ваша светлост“, тоест те се радваха на правото на благородно отношение. Освен това за тях беше по-лесно от държавните служители да служат на наследственото благородство (за известно време то веднага стана собственост на офицер).
Като цяло правилата бяха следните: служителите преди девети клас военна, съдебна и гражданска служба трябва да се наричат „Ваша чест“, от VIII до VI - „Ваше Високо Чест“, V - „Ваше Височество“. Титлата на най-високите класи ясно показваше, че сред тях трябва да бъдат представени не само благородници, а „особено висококачествени“ - „Ваше превъзходителство“ (IV-III) и „Ваше превъзходителство (II-I)“.
Не в която и да е сфера беше възможно да се превърне в „върхови постижения“ - най-високата класа на класацията отсъстваше сред драгуни, казаци, в охраната и в съдебната служба. От друга страна, ВМС нямаха по-нисък, XIV клас. В зависимост от вида на услугата, други стъпки могат да бъдат пропуснати.
Лейтенант Голицин
Сред офицерите обичай и призиви един към друг по ранг бяха широко разпространени. Когато се обръщате към повече или по-малко официална обстановка, както и младши по ранг, трябва да се добави думата „господар“. Но офицерите се обадиха един на друг по ранг и в неформална обстановка. Това беше приемливо и учтиво за цивилните. Офицерите имаха епалети и други знаци, така че беше сравнително лесно да разберете кой е пред вас. Така че почти всеки би могъл да нарече непознат офицер „лейтенант“ или „капитан на господин щаб“.
Войникът е бил длъжен да нарече командира „благороден“, отговаряйки със законни фрази. Това беше най-често срещаната форма на любезност. Понякога, в сравнително неформална обстановка (например отчитане на ситуацията на позицията), по-ниският ранг може да се хареса на командира по ранг, добавяйки „господар“. Но често се налагаше да се „размие“ официалното обжалване пред човек възможно най-бързо и дори според устава на висок глас. В резултат на това се сдобихме с добре познатия „вашият брод“, „вашия скорошид“. Като заслуга на руските офицери и генерали, те рядко се обиждаха на такива войнишки „перли“. Грубото отношение към по-ниските чинове не беше одобрено сред офицерите. Въпреки че войник в руската армия официално е подложен на телесни наказания в средата на 19-ти век и дори по време на Първата световна борба от офицерите това не се е смятало за престъпление, все пак се е смятало за доста лоша форма. За офицера нямаше твърдо правило как да се обръща към войниците, но мнозинството ги нарече „братя“, „военнослужещи“ - тоест познато, надолу, но доброжелателно.
Не винаги в униформа
Въпреки че руските служители също носеха униформи, все пак те се появяват в тях малко по-рядко от офицерите. Следователно не винаги е било възможно да се определи класа на непознат служител. В този случай беше възможно да се обърнем към човека „мил суверен“ - той беше подходящ за почти всички.
Ако длъжностното лице се представи или беше в униформата си, да направи грешка с титлата се считаше за обида.
По-малко господари
Но апелът „джентълмен“ в доброто руско общество не беше твърде често срещан. Да, използван е, но обикновено като допълнение към фамилното име ("г-н Искариот"), ранг ("г-н генерал") или ранг ("г-н държавен съветник"). Без това думата би могла да придобие иронична конотация: „Господин добър“. Само слугата широко използва този апел: "Какво искат господата?" Но това се отнася за слугите на обществени места (хотели, ресторанти); у дома собствениците сами определят как служителите трябва да се свържат с тях.
Думата "господар" в края на 19 век като цяло се считаше за лоша форма - вярваше се, че само ездачите на техните ездачи, който и да е от тях, ще използват това име.
В личните контакти между добри приятели бяха подчертани много думи и изрази, подчертаващи съчувствието: „моята душа“, „най-скъпата“, „моят приятел“. Ако подобни обжалвания внезапно се промениха на обжалването „милостив суверен“, това показваше, че отношенията се влошават.
