Монизмът е философска позиция, която разпознава единството на света, а именно сходството на всички обекти, включени в него, връзката между тях и саморазвитието на цялото, което те формират. Монизмът е една от възможностите за разглеждане на многообразието от световни явления в светлината на едно единствено начало, обща основа на всичко съществуващо. Обратното на монизма е дуализмът, който признава два независими принципа, и плурализмът, основан на множеството принципи.
Значението и видовете монизъм
Има конкретен научен и идеологически монизъм. Основната цел на първия е да се намери общност в явленията на определен клас: математически, химически, социални, физически и т.н. Задачата на втория е да намери единна основа за всички съществуващи явления. По естеството на решението на такъв философски въпрос като съотношението на мислене и битие монизмът е разделен на три разновидности:
- Субективен идеализъм.
- Материализмът.
- Обективен идеализъм.
Субективният идеалист интерпретира света като съдържанието на личния разум и вижда това като негово единство. Материалистичният монизъм разпознава обективния свят, интерпретира всички явления като форма на съществуване на материята или нейните свойства. Обективният идеалист признава както своето собствено съзнание, така и света, който съществува отвъд неговите граници.
Концепцията за монизма
Монизмът е понятие, което признава една субстанция като основа на света. Тоест, тази посока на философията изхожда от единен принцип, за разлика от дуализма и плурализма, посоки, които не са в състояние да обосноват връзката на духовното и материалното. Монизмът вижда решението на този проблем като единството на света, общата основа на битието. В зависимост от признатото за тази основа монизмът се дели на материалистичен и идеалистичен.
Принцип на монизма
Монизмът се стреми да сведе до един-единствен основен принцип цялото многообразие на света. Такъв стремеж се появява в резултат на размисъл върху образец, който се проявява при преминаване от цялото към частите. Броят на отварящите се обекти в това разделение се увеличава и тяхното разнообразие намалява. Например, има повече клетки от живите организми, но техните видове са по-малки. Има по-малко молекули от атомите, но те са по-разнообразни. Преминавайки до границата, те заключават, че в резултат на намаляване на разнообразието при движение в рамките на даден обект ще има напълно хомогенен първи субстрат. Това е основният принцип на монизма.
Принципите на монизма са търсенето на такъв основен принцип. И тази задача е от първостепенно значение след появата на философията на монизма. Например, Хераклит твърди, че всичко се състои от огън, Талес - от вода, Демокрит - от атоми и т.н. Последният опит за намиране и оправдаване на основния принцип на света е направен от Е. Хекел в края на 19 век. Тук като основен е предложен етер.
Форми на монизма
Монизмът е начин за решаване на фундаменталния въпрос във философията, който, отчитайки разбирането на търсения основен принцип на света, се разделя на непрекъсната и дискретна форма. Непрекъснатият монизъм описва света по отношение на формата и субстрата, дискретен по отношение на структура и елементи. Първият бе представен от такива философи като Хегел, Хераклит, Аристотел. Представители на втория са Демокрит, Лайбниц и други.
За един моноист намирането на основния принцип не е основната цел. Достигайки желания първи субстрат, той получава възможност да се движи в обратна посока, от части към цялото. Дефиницията на общото ни позволява да намерим връзка първоначално между първичните елементи, а след това между техните по-сложни съединения. Движението към цялото от неговите първични елементи може да се извърши по два начина: диахронен и синхронен.
Нещо повече, монизмът е не само гледна точка, но и метод на изследване. Например теорията на математическите числа извлича много от обектите си от естествено число. В геометрията като основа се взема точка. Те се опитаха да приложат монистичния подход в рамките на една наука при разработването на светоглед. Така се появиха учения, които разглеждат механичното движение (механизъм), числото (Питагор), физическите процеси (физицизъм) и т.н. за световна основа. Ако в процеса възникнаха трудности, това доведе до отричане на монизма от плурализъм.
