В европейските страни, както и в останалия свят, идентичността на човека се идентифицира в продължение на много векове с неговото име. Пример е самият син на Бог Исус, който по рождение е кръстен Емануил, а след това се нарича Йешуа. Необходимостта да се разграничават различни хора с едно и също име изисква обяснителни допълнения. Така Спасителят започнал да нарича Исус от Назарет.
Когато германците получиха фамилни имена
Немските фамилни имена са възникнали по същия принцип, както в другите страни. Образуването им в селската среда на различни земи продължава до 19 век, тоест във времето съвпада с приключването на държавното строителство. Формирането на обединена Германия изискваше по-ясно и по-недвусмислено определение кой е кой.
Въпреки това, вече през XII век на територията на сегашната Федерална република Германия е имало благородство и тогава първо се появяват немски фамилни имена. Както и в други европейски страни, средното име не се използва за идентификация. Но при раждането на бебето се дават по правило две имена. Можете да се свържете с всеки човек, като добавите дума, която означава пол. Германските фамилни жени не се различават от мъжките, просто използват префикса „фрау” пред тях.
Видове немски фамилни имена
Според езиков произход немските фамилни имена могат да бъдат разделени на групи. Първото и най-често се образува от имена, предимно мъжки. Това се дължи на факта, че масовото присвояване на фамилни имена се проведе в доста кратък (в исторически смисъл) период и просто нямаше време за проявление на някакво изтънчено въображение.
Фамилии, получени от имена
Най-прости от тях са тези, чието създаване те не философстваха дълго време, а просто ги формираха от името на първия си собственик. Наричаха някакъв селянин Уолтър и неговите потомци получиха това име. Имаме и Иванов, Сидоров и Петров, а произходът им е подобен на немския Йоханес, Петерс или германците. От гледна точка на исторически произход, подобни популярни немски фамилни имена казват малко, само че някой стар прародител се казваше Петерс.
Професията като морфологична основа на фамилно име
Германските фамилни имена, говорещи за професионалната принадлежност на първия им собственик, може да се каже, прародител, са малко по-рядко срещани. Но разнообразието на тази група е много по-широко. Най-известното фамилно име в него е Мюлер, в превод означава „мелничар“. Английският колега е Милър, а в Русия или Украйна това са Мелник, Мелников или Мелниченко.
Известният композитор Ричард Вагнер можеше да предположи, че един от неговите предци се е занимавал с превоз на товари със собствена количка, прародителят на разказвача Хофман притежаваше собствения си домакински двор, а прадядото на пианиста Рихтер е съдия. Някога шнайдерите и шредерите бяха пригодени и пеещите обичаха да пеят. Има и други интересни немски фамилни фамилии. Списъкът продължава от Фишер (рибар), Бекер (хлебар), Бауер (селянин), Вебер (тъкач), Цимерман (дърводелец), Шмид (ковач) и много други.
Имало веднъж по време на войната Гаулейтер Кох, същият, който бил взривен от подземни партизани. В превод неговото фамилно име означава „готвач“. Да, той направи каша …
Фамилии като описание на външен вид и характер
Някои мъжки и вероятно женски немски фамилии произхождат от външния вид или характера на първия им собственик. Например думата "lange" в превод означава "дълъг" и можем да предположим, че първоначалният му основател е бил висок, за което е получил такъв прякор. Клайн (малък) е точно обратното. Krause означава "къдрава", такава привлекателна черта на косата на някаква фрау, живяла преди няколко века, може да бъде наследена. Предците на Фукс най-вероятно са били хитри, като лисици. Предците на Weiss, Brown или Schwartz, съответно, са били блондинки, кафяви или брюнетки. Хартманите се отличаваха с отлично здраве и сила.
Славянски произход на немски фамилни имена
Германските земи на изток винаги граничат със славянски държави и това създава условия за взаимно проникване на културите. Добре познатите немски фамилни имена с окончания „-its”, „-s”, “-of”, “-ek”, “-ke” или “-sky” имат ясно изразен руски или полски произход.
Луцов, Дистерхоф, Денниц, Модров, Янке, Радецки и много други отдавна са свикнали и общият им дял е една пета от общия брой немски фамилни имена. В Германия те се възприемат като свои.
Същото се отнася и за окончанието „-er“, произлизащо от думата „yar“, което означава в древния славянски език на човека. Художникът, тесляр, рибар, хлебар е ясни примери за такива случаи.
По време на германизацията много подобни фамилни имена просто са преведени на немски език, като се избират подходящите корени или се заменя окончанието с „-er“, а сега нищо не напомня за славянския произход на техните собственици (Смоляр - Смолер, Соколов - Сокол - Фолк).
Барон фонове
Има много красиви немски фамилни имена, състоящи се от две части: основната и префикса, обикновено „фон“ или „дер“. Те съдържат информация не само за уникални особености на външния вид, но и за известни исторически събития, в които са участвали собствениците на тези прякори, понякога активни. Затова потомците се гордеят с такива имена и често си спомнят за своите предци, когато искат да подчертаят собственото си добро раждане. Валтер фон дер Вогелвайд - звучи! Или тук е фон Рихтофен, пилотът и Червеният барон.
Не само бившата слава обаче става причина за подобни усложнения при писането. Произходът на немските фамилни имена може да бъде много по-прозаичен и да говори за района, в който е роден човекът. Какво означава например Дитрих фон Бърн? Всичко е ясно: неговите предци идват от столицата на Швейцария.
Немски фамилии на руски народ
Германците в Русия са живели още от преди петринско време, населявайки етнически целите области, наречени „селища“. Обаче тогава всички европейци бяха наречени така, но при големия император-реформатор притокът на имигранти от германските земи беше насърчаван по всякакъв начин. Процесът набира скорост по време на управлението на Екатерина Велика.
Германски колонисти се заселват в района на Волга (провинции Саратов и Царицин), както и в Нова Русия. Голяма част от лутераните впоследствие преминават в православието и се асимилират, но те остават с немски имена. В по-голямата си част те са същите като тези, носени от имигранти, дошли в Руската империя през 16-18 век, с изключение на случаите, когато чиновници, бюрократи, допускали грешки и чиновнически грешки.
Еврейски имена
Рубинщайн, Хофман, Айженштайн, Вайсберг, Розентал и много други имена на граждани на Руската империя, СССР и постсъветските страни мнозина погрешно смятат за еврейски. Това не е така. В това твърдение обаче има известна истина.
Факт е, че от края на 17 век Русия се е превърнала в страната, в която всеки предприемчив и трудолюбив човек би могъл да намери своето място в живота. Имаше достатъчно работа за всички, нови градове се изграждаха с ускорени темпове, особено в Нова Русия, завладяна от Османската империя. Тогава на картата се появиха Николаев, Овидиопол, Херсон и, разбира се, перлата на юг на Русия - Одеса.
Създадени са изключително благоприятни икономически условия за чужденците, идващи в страната, както и за техните собствени граждани, които желаят да изследват нови земи, а политическата стабилност, подкрепена от военната сила на регионалния лидер, гарантира, че това положение ще се запази дълго време.
В момента Лустдорф (Весело село) се е превърнал в едно от предградията на Одеса, а след това е било немска колония, основното занимание на жителите на което е било селското стопанство, главно лозарството. Те също знаеха как да варят бира.
Евреите, известни със своите умения в бизнеса, търговски вени и занаятчийски способности, също не останаха безразлични към призива на руската императрица Катрин. Освен това музикантите, артистите и други артисти от тази националност идваха от Германия. Фамилните имена на повечето от тях бяха немски и те говориха идиш, което по своята същност е един от диалектите на немския език.
По онова време съществува „Бледо заселване“, очертаващо обаче достатъчно голяма и не по-лоша част от империята. В допълнение към Черноморския регион, евреите се увлекли в много райони на днешната Киевска област, Бесарабия и други плодородни земи, като построили малки градове-градове. Важно е също, че животът под Бледа на уреждането е бил задължителен само за онези евреи, които са останали верни на юдаизма. Приемайки православието, всеки би могъл да се засели във всяка част на огромна страна.
По този начин носителите на немски фамилии стават имигранти от Германия на две националности наведнъж.
