Двадесети век е век на глобализацията и научния прогрес. Човечеството е завладяло космоса, опитомило енергията на атома, разгадало многото тайни на майчината природа. В същото време ХХ век ни донесе редица глобални проблеми - екологични, демографски, енергийни, социално-икономически. В тази статия ще говорим подробно за един от тях. Ще става въпрос за причините, обхвата и възможните решения на проблема с храните.
Проблемът с глада: цифри и факти
Населението на Земята непрекъснато нараства. Но природните ресурси, уви, не. Ако в началото на миналия век нашата планета е хранела един и половина милиарда души, днес тази цифра е нараснала до 7, 5 милиарда.
Такъв бърз прираст на населението просто не може да не влоши проблема с храните. Всъщност те за първи път започнаха да говорят за това преди сто години. Така бразилският учен Хосе де Кастро в работата си „Географията на глада”, публикувана в началото на 20 век, пише, че почти две трети от населението на света са в състояние на постоянен глад.
В днешно време ситуацията се подобри значително, но самият проблем не изчезна. Според доклади на ООН, един от девет души в съвременния свят все още е недохранен. Повечето недохранени и гладуващи хора (около 85%) са в развиващите се страни. Това са на първо място най-бедните държави от Централна и Южна Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия. Например, една трета от жителите на Хаити (най-бедната страна в Западното полукълбо) не получават дневното количество необходими калории.
Проблемът с храната в света е един от най-важните и остри глобални проблеми на нашето време. Тя се изразява в банален недостиг на хранителни продукти, причинен от недостатъчно развитие на производителните сили, неблагоприятни климатични условия, военни конфликти или политически катаклизми.
География на глада
В социалната география има такова нещо като „колан на глада“. Тя се простира от двете страни на екватора и обхваща териториите на тропическа Африка, Централна Америка, Южна и Югоизточна Азия (като цяло - около 40 държави по света).
Най-трудната ситуация се наблюдава в страни като Чад, Сомалия, Уганда, Мозамбик, Етиопия, Мали и Хаити. Тук броят на гладните и недохранени хора надвишава 40%. В момента проблемът с храната е доста остър в Йемен, Сирия, Зимбабве, Еритрея, както и в източна Украйна.
Наред с количествените, трябва да се вземат предвид и качествените показатели за човешкото хранене. В крайна сметка неправилното или недохранване не само намалява производителността, но и провокира развитието на редица опасни заболявания. Така според оценките на Световната здравна организация (СЗО) приблизително 40% от жителите на нашата планета редовно изпитват липса на определени витамини и минерали.
Основните причини за проблема с храната
И така, какво причинява проблема с глада и недохранването? Има редица възможни причини. Ще подчертаем само най-основните от тях:
- Бърз прираст на населението.
- Неравномерност в разпределението на населението на Земята.
- Повишаване степента на урбанизация и индустриализация на териториите.
- Социално-икономическа изостаналост на някои страни по света.
- Деградацията на земята, по-специално замърсяването на почвата от пестициди, тежки метали и други вредни вещества.
- Намаляване на производителността на зърнените култури.
- Нерационално използване на земните ресурси.
- Намаляване на обработваемата земя.
- Недостиг на чиста прясна вода.
Начини за решаване на хранителния проблем
Днес редица международни, публични и частни организации, междуправителствени комисии и институции се занимават с проблема с глада. Към тях се присъединяват глобални финансови и търговски структури, по-специално IBRD (Международна банка за възстановяване и развитие) и OPEC (Организация на страните износители на петрол). Те финансират множество проекти, насочени към развитие на агропромишления сектор в развиващите се страни.
В същото време учените участват в теоретичните аспекти на кризата. В тяхната компетентност е търсенето на възможни решения на проблема с храните. Сред тях заслужава да се подчертае следното:
- Качествени и структурни промени в процеса на производство на храни.
- Модернизация на селското стопанство, формиране на непрекъснато нарастващ агропромишлен сектор в изостанали държави.
- Активно развитие на биотехнологиите.
- Подобряване на инфраструктурата извън големите градове - брандиране на селските райони.
- Провеждане на икономически реформи в развиващите се страни по света, увеличаване на покупателната способност на населението им.
- Въвеждането на плодовете на научно-техническия прогрес в селскостопанския сектор на икономиката.
- Развитие на човешкия капитал, осигуряване на условия и възможности за образование на бедните.
Предоставянето на хуманитарна помощ на бедните и развиващите се страни играе роля за смекчаване на последиците от продоволствената криза.
Програма за храните на ООН
Сред ключовите цели на Организацията на обединените нации са осигуряване на мир и сигурност на планетата, както и премахване на всякакви глобални заплахи. Световната хранителна програма на ООН (WFP), основана през 1961 г., е най-голямата хуманитарна организация в света. Всяка година тя предоставя реална помощ на най-малко 300 милиона души, живеещи в 80 страни. Около 20 милиона от тях са деца.
Основните цели на мисията са борбата срещу глада и подобряването на качеството на храната в страните от трети свят. Всяка година организацията разпространява над дванадесет милиарда хранителни пакети на стойност 0, 31 долара всеки. Всеки ден около сто самолета и почти пет хиляди камиона доставят храна на тези, които се нуждаят най-много от тях. Включително в отдалечени от войната райони на Африка и Азия.
