На територията на Татарстан, както в много зони в цяла Русия, има природни резервати и исторически музеи, в които е запазено девственото състояние на уникални природни и исторически места.
Природни резервати на Република Татарстан: Национален парк Волжско-Кама Нижни камъни, както и множество обичайни обекти.
Общо защитените територии заемат около 1% от цялата територия на републиката, което е незначително. На държавно ниво се работи много за увеличаване на подобни обекти в републиката.
Кратко описание на природния резерват Волга-Кама
Резерватът Волга-Кама обхваща площ от повече от 10 хиляди хектара. Нейната територия се намира в близост до най-големите реки Кама и Волга. Природата на тези уникални кътчета на републиката е богата на множество разновидности на флората и фауната.
Този биосферен резерват е единственият такъв вид на територията на Татарстан. Състои се от две части: Райфски (около 6 хиляди хектара) и местността Сараловски (повече от 4 хиляди хектара).
Флората на този резерват наброява около 844 вида съдови растения (включително 51 вида храсти и дървета). Тук също се отбелязват доста редки видове от Червената книга на Русия: червена главица с прашец, чехъл, лилия на скакалеца и т.н.
Районът Райфа е забележителен за почти 300-годишни борови насаждения. Тук уникалната е и градината на дядото, която съдържа около 500 разновидности на растителността от различни части на света. Естествените езера са разположени тук и невероятно красиви.
Сайтът Сараловски се отличава с това, че е обитаван от орли с бели опашки, изброени в Международната червена книга. В цяла Европа няма друго подобно място с такава концентрация на тези екзотични птици. На площ от само 4 хиляди хектара гнездят 8 чифта орли.
Уникалните национални държавни музеи и резервати на Татарстан също представляват голям интерес. Някои от тях са описани накратко по-долу.
Български исторически и архитектурен държавен музей-резерват
Това е един вид историческа държава, разположена в района на Средна Волга и басейна на река Кама (X-XIII век). Създаден е през 1969г. Това е най-старото историческо място в Татарстан.
Българският комплекс е най-северният паметник на мюсюлманската архитектура от Средновековието в целия свят. Този единствен паметник в света свидетелства за отдавна изчезналите древни държави - Волжка България и Златната Орда. Това е доказателство за изчезнала култура, начин на живот на онези времена.
Тук по време на разкопки са открити и продължават да се разкриват множество археологически ценни находки: различни фосили от древни епохи, местата на древен човек.
Музеите и резерватите на Татарстан все още са пълни с археологически експонати, открити при безкрайни разкопки в тези удивително интересни исторически места.
Остров Свияжск
В района на Зеленодолск на Татарстан има малък остров в мястото на сливането на реките Щуки и Свияга.
Островът на градушката е познат от почти 500 години. Началото на Свияжск идва от крепостта. През 1551 г. е построен в тила на противника (само за 1 месец). Благодарение на нея столицата на Казанското ханство падна.
Днес на тази територия е оцеляла само Катедралата Троица. В онези дни службата се извършваше в него в присъствието на самия Иван Грозни преди превземането на Казан.
Днес Свияжск е най-популярният туристически комплекс в републиката.
"Старият Казан" ("Иске Казан")
Музеите-резервати на Татарстан носят историята на началото на живота на татарския народ (и не само), формирането на култура, религия.
„Старият Казан“ се счита за отправна точка в историята на съвременния Татарстан. Това са свещени места за поклонение на мюсюлманите. Това са земи, хълмове и камъни, които съхраняват отговорите на многобройни въпроси.
Казан е град с 1000-годишно минало. Някога това беше просто малко село. Спорният въпрос обаче е връзката между „Стария“ и „Новия“ Казан.
Древните селища, разположени в три села: Камаево, татарска Айша и Руски Урмат (област Високогорски), свидетелстват за съществуването на средновековния Стар (Иске) Казан.
Според легендата градът е създаден от българските князе (седемгодишен Алтин-бей и деветгодишен Алим-бей). Построен е на река Казанка (в горното течение), където от хода й се е образувал голям завой (във формата на подкова). Характеристиките на местния пейзаж приличат на огромен полу-котел (полу-котел). Оттук и името на града.