В продължение на много векове народната мъдрост се предава от поколение на поколение с помощта на поговорки и поговорки. И въпреки че днес тази част от руския фолклор е загубила предишната си популярност, тя не е напълно забравена. Често се случва, че използвайки някакъв установен израз, ние дори не подозираме, че те са поговорки. Въпреки това много поговорки и поговорки стигнаха до нас модифицирани: някои от тях са загубили своя край. Тази съдба сполетя продължението на поговорката „две ботуши пара“. Нека си припомним как звучеше в първоначалния си вид и също така да видим дали този факт се е отразил на смисъла, който е вложен в поговорката от нашите предци.
Произход на поговорката
На първо място, трябва да се отбележи, че тази поговорка няма изцяло руски произход. Думата "двойка" в него идва от латинското номинално значение, което означава "равно". Знаейки този факт, може да се предположи и смисъла на поговорката.
Лингвистите изразяват две версии за произхода на фразеологията. Според първата версия тази фраза се появи от професионалните дейности на обущарите. Преди това обувките както на десния, така и на левия крак бяха пришити абсолютно еднакво, без разлики (така че ботушите все още са пришити). Оттук и израза "две ботуши пара".
Според друг вариант тази фразеология дължи своя произход на момичетата, които подготвяли зестрата. Преди това в „имението“ на булката трябва да е имало чифт ботуши, направени от самото момиче. И тъй като в Русия ботушите се считат и за ботуши (В. И. Дал определя ботушите като ботуши или обувки, изработени от вълна), това поражда втората версия на произхода на поговорката „два чифта ботуши“.
Как завършва поговорка?
Има много версии. Някои в мрежата казват, че има няколко продължения на поговорката „две ботуши - чифт“. Най-често срещаната опция е „двете вляво“, както и нейните модификации („и двете са поставени на левия крак“ и така нататък). По-любознателните потребители намериха версия на поговорката, в която началото беше подрязано: „Гъска и лон - две парни ботуши“ (има версия за „пясъчник и лон“). Има дори версия на „две ботуши - филцови ботуши“, но цялата тази информация е погрешна.
Истинското продължение на поговорката "две ботуши пара"
Интернет като източник на информация е чудесно нещо, въпреки че има един съществен недостатък. Информацията, която е публикувана в световната мрежа, не винаги е вярна. Така се случи с продължението на поговорката „две ботуши на пара“.
Ако се обърнете към най-известния колекционер на руски фолклор - Владимир Иванович Дал, за да погледнете от интерес към неговата книга „Притчи и поговорки на руския народ“, тогава можете да намерите много интересни неща. Така че, например, краят на популярната мъдрост: „Пилето кълве“, според последните списъци с „пълни“ поговорки и поговорки, разпространени наскоро, са думите „да, целият двор е в постелята“. В речника обаче V.I. Дал получава съвсем различен завършек. Всъщност пълната версия на този популярен афоризъм звучи съвсем различно: „Пиле, кълвещо зърно, но добре нахранено“.
И фразата: „Който помни старото, това око свърши“, за разлика от съвременните списъци, въобще няма продължение. Това е пълната версия на поговорката. Вярно е, че все още има версия на поговорката, която звучи: „Който си спомни старото, дяволът ще го изтегли до смърт“.
Как завършва поговорката "два чифта ботуши"? Според сборника с руски фолклор Дал краят на този народен афоризъм като цяло липсва. Но поговорката има начало, което се губи във времето: "Същото странно. Двойки ботуши."
Значението на поговорката "две ботуши на пара"
Значението на този крилат израз може да се досети, ако знаете, че в старите времена ботушите са били противоположни на бастунните обувки. Ботушите се носеха само от заможни хора и данди, които искаха да се смятат за богати. Оттук ироничното оцветяване на думата „ботуши“. Това се потвърждава от такива поговорки като „ботуши със скърцане, но каша без масло“, както и „не съдете по обувки в ботуши, ботуши на шейна“ (казва човек, който влиза в колибата).
Общоприетото значение на поговорката е два чифта ботуши - „съвпадение помежду си“. Най-често тази фразеология се използва с ирония, показваща сходството на хората в отрицателни качества. Това значение е особено изразено в съвременната пълна версия на поговорката: „Две ботуши на чифт, но и двете вляво“.
По същия начин с началото на поговорката: „Коефициентът с нечетата е същият нечетен“. Сам V.I. Дал обяснява думата „странно“ като неспарена. И думата "дори" (дори е) в същия Дал е еквивалентна на думата "двойка". Тоест, ще звучи фразата "нечетен и дори същият нечетен" с използването на по-разбираеми думи - "несдвоена с неподредена една и съща двойка".
