Човекът е създаден, за да живее в хармония с природата. Нищо чудно, че тя ни заобикаля навсякъде. Растения, животни, повърхностни и подземни води са далеч от всички компоненти на природата. Учените условно го разделиха на два класа - жива и неодушевена природа.
За да определите кое от средата принадлежи към първия клас, а кое към второто, ще помогнат редица определени признаци. Например живите организми могат да растат и да се развиват. Освен това размерът и формата им могат да варират. Живите организми също носят генетична информация и възпроизвеждат свой собствен вид.
Неживата природа е комбинация от материя (която може да бъде течна, твърда или газообразна) и полета. Тези компоненти (материя и поле) задължително трябва да имат енергия. Друга отличителна черта на неживата природа е наличието на няколко структурни нива. Структурните нива трябва да се разбират като комбинация от елементарни частици, атоми и други химически елементи.
За разлика от живата, неживата природа не претърпява възрастта, температурата или други промени. Основният принцип на неживата природа е най-малкото действие. Системите с неодушевен характер непрекъснато се стремят да намерят най-стабилното състояние. Освен това всеки орган приема форма, при която енергийните разходи ще бъдат минимални.
Не трябва да забравяме, че одушевената и неживата природа са в доста тясна връзка, която се изучава от наука като екологията. Пример за такава връзка е влиянието на слънцето върху живите организми. Учените са доказали, че тя служи не само като източник на хранене за живите организми, но и изпълнява функцията на затопляне, което е достатъчно важно за растенията, земята, въздуха.
Интересното е, че всеки жив организъм е под прякото влияние на неодушевените фактори. Те се наричат абиотични в науката. Те не са нищо повече от комбинация от климатични условия, които влияят на околната среда. Важно е да се отбележи, че това влияние може да бъде както положително, така и отрицателно. Ярък пример за разрушителната сила на природата е сушата или прекомерните валежи.
Нека разгледаме по-подробно как неживата природа може да повлияе на живите организми. Един от най-влиятелните абиотични фактори е температура, влажност и светлина. Много химични процеси в жив организъм зависят от температурата. Това важи особено за растенията и животните, които не са в състояние да поддържат постоянна телесна температура. Силните студове и студ са основните и най-непредвидимите „врагове“ на живите организми.
Но е интересно, че неодушевената природа през зимата (дори при много ниски температури на въздуха) не умира, а само леко се трансформира. Например, по това време на годината слънцето залязва и заема най-ниското положение на небето.
Ролята на влагата за сухоземните организми е трудно да се надцени. Достатъчно е да се отбележи, че липсата му често причинява намаляване на жизнената активност. На тази основа поддържането на определено ниво на вода в тялото е ключова задача за всички живи същества.
Достатъчно важен фактор за неживата природа е светлината, без която много растения (особено фотофилни) просто умират. Освен това светлината помага при осъществяването на важни за живота процеси. Благодарение на действието на ултравиолетовите лъчи, жив организъм получава необходимия витамин D.
Не бива да забравяме за негативните явления, които се срещат в неживата природа. Те включват размразяване, снеговалеж, виелица. Те не само влияят неблагоприятно на всички живи същества наоколо, но могат да причинят и сериозни негативни последици.
