Протекционизмът е защитата на държавата в икономическата сфера. Тя се проявява чрез защита на вътрешния пазар на страната от появата на чужди стоки върху нея. Протекционистките политики включват също насърчаване на износа на конкурентни стоки на външни пазари. Целта на тази форма на държавен патронаж е да стимулира развитието на държавната икономика, да я защити от чуждестранна конкуренция с помощта на нетарифно и тарифно регулиране.
Нарастващата глобализация на света налага разработването на адекватна политика на протекционизъм, като по този начин се повишава конкурентоспособността на руските стоки в условията на националния и международния пазар. Проявата на политическата активност на държавата в определени области ще позволи на местните производители бързо и най-ефективно да се адаптират към условията на глобалното икономическо развитие в периода след кризата.
Трябва да се отбележи, че в различни исторически периоди икономическата политика на руската държава се е склонявала както към свободната търговия, така и към протекционизма. В същото време нямаше ясно приемане на нито една от крайните форми. В същото време абсолютно отворена икономика, с неограничен стокооборот, движението на технологиите, труда и капитала през националните граници, не е присъщо на никоя държава.
В продължение на много векове политическите и икономическите фигури спорят кое е по-доброто - политика на протекционизма, която позволява развитието на вътрешното производство или свободната търговия, която позволява пряко сравнение на международните и националните разходи на промишлеността.
Международната икономика от 50-те-60-те години се характеризира с либерализация и ангажимент за свобода във външната търговия. С настъпването на 70-те години се отбелязва друга тенденция, в която се използват главно политиките за протекционизъм. Държавите една от друга започнаха постепенно да се ограничават, като същевременно използват все по-сложни тарифни и особено нетарифни бариери. Така бе осъществена защитата на вътрешния му пазар от чуждестранна конкуренция.
Политиката на протекционизъм може да бъде насочена към непрекъсната защита на националните стратегически индустрии от чуждестранна конкуренция. Това от своя страна гарантира уязвимостта на страната в условия на военни действия.
Ограждането на вътрешния пазар може да бъде временно. По правило това условие важи за новосъздадените икономически сектори. Временните мерки могат да бъдат премахнати за постигане на производствените зони с необходимата конкурентоспособност със сходни области на други държави.
Държавата може да приложи протекционизма като отговор на подобни мерки за защита на икономиката в други страни.
Икономическите мерки на държавата за защита на вътрешния й пазар могат да бъдат под няколко форми:
- секторна форма (отделна индустрия е защитена);
- селективна форма (осъществява се защита от определено състояние или продукт);
- колективна форма (защитата се осъществява от няколко обединени държави);
- латентна форма (използване при защитата на немитническите методи).
Трябва да се отбележи, че руската икономика днес има ниска конкурентоспособност в сравнение с икономиките на други държави. В тази връзка е много вероятно руската държава да заеме място в развиващата се глобална икономика, което слабо отразява истинския й потенциал, както научен, технически, така и природен ресурс. По този начин е вероятно страната да се превърне в обикновен доставчик на ресурси за по-индустриализирани страни. Политиката на развитие в Русия обаче може да повлияе на развитието на този процес.
