Проблемът с познанието в историята на философията има голямо значение. Най-големият принос в изследването й направиха такива мислители като Юнг и Кант. По един или друг начин всяка човешка дейност е свързана с познанието. Именно способността към него ни направи това, което сме сега.
Проблеми на познанието във философията
Струва си да започнете с факта, че познанието се разбира като целенасочено активно показване на заобикалящата действителност в човешкия ум. По време на този процес се разкриват неизвестни досега страни на битието, не само външната, но и вътрешната страна на нещата е изложена на изследване. Проблемът с познанието във философията е важен и по причината, поради която човек може да бъде не само субект, но и негов обект. Тоест, често хората учат себе си.
В процеса на познанието стават известни истини. Тези истини могат да бъдат достъпни не само за предмета на познанието, но и за някой друг, включително и за следващите поколения. Предаването става главно с помощта на различни видове материални носители. Например използването на книги.
Проблемът с познанието във философията се основава на факта, че човек може да познава света не само пряко, но и косвено, като изучава нечии произведения, творби и т.н. Образованието за бъдещите поколения е важна задача за цялото общество.
Проблемът на познанието във философията се разглежда от различни гледни точки. Говорим за агностицизъм и гностицизъм. Гностиците са доста оптимистични за познанието, както и за бъдещето му. Те вярват, че човешкият ум рано или късно ще бъде готов да узнае всички истини на този свят, който сам по себе си е познат. Границите на ума не съществуват.
Проблемът с познанието във философията може да се разглежда от друга гледна точка. Става въпрос за агностицизъм. Повечето агностици са идеалисти. Техните мисли се основават на убеждението, че или светът е твърде сложен и променлив, за да бъде разпознаваем, или че човешкият ум е слаб и ограничен. Това ограничение води до факта, че много истини никога няма да бъдат разкрити. Няма смисъл да се стремите да знаете всичко наоколо, тъй като това е просто невъзможно.
Самата наука за знанието се нарича гносеология. В по-голямата си част той се основава именно на позициите на гностицизма. Принципите, които тя има, са следните:
- историцизъм. Всички явления и предмети се разглеждат в контекста на тяхното формиране. Както и директно възникване;
- активност на творчески показ;
- конкретността на истината. Изводът е, че истината може да се търси само в конкретни условия;
- практика. Практиката е онази дейност, която помага да променим човек и света, и себе си;
- диалектика. Става въпрос за използване на неговите категории, закони и т.н.
Както вече беше споменато, в познанието субектът е човек, тоест същество, което е надарено с достатъчно интелигентност, способно да овладее и използва арсенала от инструменти, подготвени от предишни поколения. Предмет на познанието може да се нарече самото общество като цяло. Трябва да се отбележи, че пълната познавателна дейност на човек може да бъде само в рамките на обществото.
Околния свят действа като обект на познание или по-скоро онази част от него, върху която е насочен интересът на познаващия. Истината е идентичното и адекватно отражение на обекта на познанието. В случай, че отражението е недостатъчно, познавачът ще получи не истина, а грешка.
Самото познание може да бъде чувствено или рационално. Сетивните знания се основават директно на сетивата (зрение, докосване и т.н.), а рационалните - на мисленето. Понякога се отличава и интуитивното познание. Те говорят за него, когато той може да разбере истината на несъзнателно ниво.
