икономиката

Руска практика в областта на аутсорсинга

Руска практика в областта на аутсорсинга
Руска практика в областта на аутсорсинга
Anonim

На съвременния руски пазар има различни ситуации. Често компаниите почти изцяло прехвърлят несъществени функции на възложители. Понякога необходимостта от използване на услуга като аутсорсинг се свежда до нула .

Има редица обстоятелства, когато развитието на вашия отдел може да бъде доста добро решение за компанията. Например, когато собствените процеси са добре изградени и мениджърите имат доста висока квалификация. Тогава просто трябва да повишите нивото на собствените си специалисти. Вярно е, че в такива случаи възникват допълнителни разходи за развитието на този отдел. Всъщност той се превръща в друга компания в основния бизнес. Не всички ще са готови да се примирят с тази ситуация.

В повечето случаи сега мениджърите предпочитат да създават комбинации - сами изпълняват някои проекти, а за отделни функции и функции сключват договор за аутсорсинг. Например, съвременните банки използват работата на собствените си отдели, когато става въпрос за предоставяне на най-новите технологични решения на клиентите, например мобилни и отдалечени услуги. Но в някои области дори такива компании не могат да се справят без изпълнители на трети страни. По този начин не е необходимо отделно да се наемат и обучават служители за решаване на конкретна задача или проблем. Достатъчно е да се възползвате от опита и компетентността на ИТ компаниите, които обикновено са доста високи.

Един от най-често срещаните модели на нашия пазар е фиксирана цена. С този модел, още преди началото на работата, техният обем, както и крайната цена, са строго определени. Техническите и организационните рискове, свързани с това, напълно преминават на изпълнителите. Този модел е лош с това, че не отчита проблеми, които могат да възникнат по обективни причини, които не са зависими от никого.

Моделът за реално изплащане на разходите за труд също е широко разпространен. Няма фиксирана цена. Плащането се извършва в зависимост от това колко работа действително е извършил човекът. Темповете на специалистите на изпълнителя и времето, прекарано за проекта, стават основните параметри в този случай. Така че тук се предполага известна гъвкавост на действията. И двете страни могат да се придържат към тази гъвкавост. Работата може да бъде разсрочена по всяко време, ако възникнат много непредвидени обстоятелства. Този подход има може би единственият недостатък - на изпълнителите липсва мотивация за завършване на проекти за кратко време.