Съвременната социология се характеризира със съвместното съществуване на различни понятия за социално познание. Непрекъснатостта на социологическите идеи в момента е в основата на самото развитие на ученията за обществото. Значителен принос за този напредък внесе концепцията - структурен и функционален анализ на Парсънс, който изключителният американски учен формулира в средата на миналия век. Днес Талкот Парсънс е признат в научния свят като един от класиците на социологическата наука. Той създаде подробна концепция - функционален анализ, който е необходим методологически инструмент за социологическо познаване на съвременния свят в цялото му многообразие.
В центъра на тази концепция е концепцията за системност, именно с нея се свързва целият комплекс от идеи и проблеми, свързани с предметната област на изследване на въпроси на социалното равновесие, конфликти, консенсус и еволюцията на обществото като система.
Парсънс за първи път се докосва до функционалния анализ като методологичен ресурс, изследвайки теорията на Хендерсън-Парето, където основното място е отредено на икономическите въпроси и ролята му в еволюцията на обществото. Тогава тази тема беше продължена от Шумпетер, който стигна до анализа на икономиката именно от гледна точка на нейната системна същност.
Обобщавайки изводите на учените, Парсънс стига до извода, че системността сама по себе си не може обективно да обясни социалните тенденции, следователно е необходимо да се включат компоненти в изследването на социалните функции в систематичен анализ. И се роди това сложно теоретично образование - „структурно-функционален анализ“. Нейната същност се крие в универсализма на подходите за изучаване на модели и тенденции, наблюдавани в съвременния социален живот.
Напълно ново в тази теория беше изучаването на кибернетичните аспекти на обществото като „система от културни символни значения“. Кибернетичният метод позволи по-съществено справяне с досега практически неизследвани проблеми на стабилността и ентропията на обществото.
Функционалният анализ, обоснован от Парсънс, даде възможност да се погледне по-ново на популярния тогава проблем на социалния конфликт. Факт е, че разпространението на позитивизма и неговите методи създават едностранчивост и противоречие в интерпретациите на категориите за стабилност и конфликт. Затова беше поставен въпросът за съвместното съществуване в обществото на хаоса и реда като диалектичните аспекти на социалния живот. Разработвайки теорията за конфликта по онова време, Люис Козер, американски икономист и социолог, всъщност допълни идеята на Парсънс, аргументирайки, че обществото не изчерпва всичките си възможни държави само със стабилност. Този извод стана особено важен при обосноваването на тенденциите в развитието на една икономика, която претърпява процеси на циклични промени в своите държави - периодите на кризи са заменени с периоди на относителна икономическа стабилност. Следователно функционалният анализ в икономиката днес действа като необходим методологичен метод за изучаване на икономическите процеси, особено в областта на оценка на вероятността от рискове, макроикономическо прогнозиране и други.
В теорията на Парсънс единицата за анализ е конкретното действие на индивида, а не абстрактното общество като цяло. Такъв принципно нов подход даде възможност да се анализира обществото не от гледна точка на индивидуалните черти на човек, което беше прието в психологията, а от гледна точка на разглеждане на поведението на индивид в конкретна ситуация. Според Парсънс социалното действие е поведение, локализирано във времето и пространството, което се причинява от човек, изпълняващ определени функции в заобикалящото ни общество. В контекста на тези функции може да се стигне до пресичане на различни структури, социални механизми, ценностни и културни системи и всички те ще повлияят на поведението на човек и изпълнението на социалните функции.
Този напълно оригинален подход, който включваше функционален анализ и новата му методологична парадигма, постави основите на бъдещата европейска социология. Известни последователи на идеите на Парсънс тук бяха Макс Вебер, Уилфредо Парето, Робърт Микелс.
Като цяло, въпреки че теорията на Парсънс съдържа някои абстракции и елементи на формализма, тя продължава да бъде много популярна и практически търсена в аналитичното изследване на съвременното общество.
