Историята на гробището Волковски датира от 1756 година. Тогава, по предложение на владетелка Елизабет Петровна, градското гробище при църквата "Св. Йоан Кръстител", разположено в Ямската слобода, съществуващо от 1710 г., е затворено. Вместо това с указ на Сената е създадено Волковското гробище.
Новият некропол не получи името си веднага. Според легендата, с течение на времето тя се обаждала от местни жители, които твърдели, че много вълци бродят по това място. Някои разказвачи не се поколебаха да измислят истории за трупове, изядени от алчни или бедни роднини, оставени непогребани. И подобни ситуации, честно казано, през 18-19 век не бяха толкова рядко явление.
Въпреки факта, че гробището на Волковски се е считало за много бедно от самото начало на своето съществуване, на неговата територия са погребани все повече хора. Местата за погребения се дават почти или напълно за нищо. Нямаше заповед за погребение. Както държавните институции, така и частните лица погребаха мъртвите си там, където си направиха труда да копаят гроб, без да уведомяват властите на гробището.
Той от своя страна, въпреки очевидната небрежност по отношение на контрола върху функционирането на некропола, придава голямо значение на изграждането на църкви на нейна територия. Гробището на Волковски през цялата си история е имало няколко дървени, а след това направени от каменни храмове. Една от първите, която, за съжаление, не е оцеляла до наши дни, е Възкресетелната църква. През 1756 г. едновременно с отварянето на некропола е положен еднокръстен дървен храм с каменна основа. Гробището на Волковски расте без никакви обрати, докато в Русия не избухна революция. Тя промени драстично облика на главното погребение в Санкт Петербург. През 1920-те и 30-те години на нейната територия са разрушени и затворени църкви, разрушени са гробници и са унищожени паметници на известни благородници, които дотогава много са били погребани в гробището. Така нареченият „петгодишен план за безбожие“, който започна през 1932 г., унищожи църквите „Вси светии и Успение Богородично“ на некропола, а през 1935 г. помещенията на църквата на Светия Спасител бяха определени като склад. При Съветския съюз гробището е много загубено на своята територия, много паметници и надгробни паметници са завинаги загубени.
Официално те не са погребани тук от 1933 г., а самият некропол има статут на музей. Но като изключение, на най-старото гробище в Санкт Петербург дори и днес те предават погребението на известни хора или онези местни жители, които положително са „отбелязани“ в историята на града. По едно време гробището на Волковски (Санкт Петербург) става място за почивка на Белински, Добролюбов, Тургенев, Салтиков-Щедрин, Менделеев, Павлов и много други представители на интелигенцията, науката и медицината.
Между другото, в Русия има още едно гробище със същото име. Volkovskoe гробище (Mytishchi) се намира на тридесет километра от столицата. Не е толкова стар, колкото Санкт Петербург. Той е открит през 30-те години на миналия век и все още се счита за валиден.
