От 1970 г. в целия свят е в сила Договорът за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), който определя ядрените сили и регулира техните отговорности по отношение на техните оръжия. Според споразумението статутът на ядрените държави е даден на САЩ, Великобритания, Франция, Китайската народна република и СССР (сега Русия, като правоприемник). Именно в тези държави тестовите експлозии се извършват до 1967 г., така че те официално влязоха в „ядрения клуб“.
Договорът за ДНЯО задължава ядрените сили при никакви обстоятелства да не прехвърлят оръжията или технологиите за тяхното производство на страни, които не ги притежават, да не насърчават или улесняват производството на такива оръжия в тях.
Можете да споделяте опит и да си помагате взаимно, но само в мирното използване на енергията на ядрена експлозия.
Договорът гласи, че ако ядрен удар бъде нанесен върху страна, която няма такова оръжие, тогава другите ядрени сили на света ще я защитават, съгласно Устава на ООН.
Повече от 170 държави участват в ДНЯО и той е валиден за неопределено време.
Всъщност до този момент ядрените оръжия са разработени и тествани в Пакистан, Иран, Индия, Южна Африка и Северна Корея, но юридически тези страни не са ядрени.
Пакистан и Индия проведоха опитите си почти едновременно. Това се случи през 1998 г.
Първоначално Северна Корея подписа ДНЯО, но през 2003 г. официално се обяви за свободна от задълженията на това споразумение. И през 2006 г. КНДР направи първата пробна експлозия на своята територия.
Сред страните, които имат ядрено оръжие, много от тях включват Израел. Но официалните власти на страната никога не са потвърдили или опровергали, че в страната се провеждат подобни разработки и тестове.
През 2006 г. ядрените сили се попълниха с още един участник. Иранският президент официално заяви, че в лабораторни условия е напълно развита технологията за производство на ядрено гориво.
На територията на трите бивши републики на СССР (Украйна, Казахстан и Беларус) също имаше ракети и бойни глави, които останаха в тяхна собственост след разпадането на страната. Но през 1992 г. те подписаха Лисабонския протокол за ограничаване и намаляване на стратегическите оръжия и всъщност се отърваха от такива оръжия. Казахстан, Беларус и Украйна станаха част от страните членки на ДНЯО и сега официално се считат за ядрени държави.
Ядрените оръжия също бяха създадени в Република Южна Африка и тествани в Индийския океан през 1979 г. Въпреки това, малко след това, разработването на програмата беше затворено и от 1991 г. Южна Африка официално се присъедини към ДНЯО.
Сега в света съществува отделна група държави, които теоретично имат способността да създават ядрено оръжие, но поради военни и политически причини считат това за неподходящо. Експертите посочват такива държави в някои страни от Южна Америка (Бразилия, Аржентина), Южна Корея, Египет, Либия и др.
Така наречените „латентни“ ядрени сили могат, ако е необходимо, бързо да превключат своята индустрия към производството на оръжия, използвайки технологии с двойна употреба.
През последните години световната общност обяви намаляване на арсеналите си от оръжия, като същевременно я направи по-модерна. Фактите обаче са, че от 19 000 единици ядрени оръжия, които понастоящем се предлагат в света, 4 400 са постоянно в готовност.
Намаляването на арсенала на въоръжението се дължи главно на намаляване на военните запаси на Русия и САЩ, както и поради извеждане от експлоатация на остарели ракети. Независимо от това, както официалните ядрени държави, така и Пакистан и Индия продължават да обявяват внедряването на нови програми за развитие на оръжия. Оказва се, че всъщност, а не на думи, нито една от страните не е готова напълно да се откаже от своя ядрен арсенал.
