Днес е модерно да бъдете умни, да говорите красиво, да използвате поговорки, поговорки и други популярни изрази в речта си. Един такъв пример, който често можете да чуете днес, е следната фраза: „Всичко е ново - добре е забравено старо“.
Стойност на израза
Както се казва, „всичко е преходно и отклоняващо се, само музиката е вечна“. Какво означава това? Въпросът е, че всичко в живота не върви по права линия, а в кръг. Всички събития се повтарят, идват и си отиват, изчезват за известно време, за да се върнат отново. Можете да дадете огромен брой примери, че всичко се връща в квадрат. Използваме опита на предишните поколения, модифицираме го и го представяме като нов продукт. Нищо лошо в това, че всичко ново е добре забравено старо, не. Не всеки човек получава нещо, което да измисли сам. Това е присъщо само на отделни, надарени индивиди, така че останалите трябва да използват чуждия опит. Всичко се завръща: мода, перспективи за живота, хобита. Разбира се, това не винаги се вижда на повърхността, но ако се вгледате внимателно, можете да намерите много примери.
Произходът на крилатото изражение
Тази фраза „Всичко е ново - добре е забравено старо“ се появи през първата половина на XIX век. Авторството се приписва на френския писател Жак Песце. През 1824 г. са публикувани неговите „Мемоари“, но той не ги публикува от свое име. Като псевдоним той използва името на Роза Бърнет, личната шивачка на френската кралица Мария Антоанета.
Тази фраза има история. Сюжетът, в който се е родила, е следният: кралицата, като всяка жена, много обичаше новите рокли. Имайки висок статус, тя искаше да изглежда перфектно, така че нейната шивачка, опитвайки се да угоди на дамата, избяга, колкото можеше. Веднъж Роуз Бърнет взе една от старите рокли на кралицата и я промени, като малко промени стила. Кралицата беше много доволна от новото. Именно в този случай шивачката заключи, че „всичко ново е добре забравено старо“.
Спорове за авторството
В отговор на въпроса кой каза: „новото е добре забравеното старо“, е трудно да се даде точен отговор. Има много дебати по тази тема. Няма съмнение, че Жак Песце написа тази фраза в своите Мемоари. Някои обаче се съмняват дали го е измислил или го е прочел някъде. Съмненията възникват, защото тази фраза, формулирана с други думи, но със същото значение, може да се намери и в други автори.
През четиринадесети век англоезичният поет Джефри Чосър в една от баладите си изрази идеята, която се превежда на руски по следния начин: "Няма нов обичай, който не би остарял." Руският писател К. М. Фофанов, който е живял и работил през 19 век, пише: „А, мъдростта на битието е икономична: всичко ново в нея се шие от боклуци“. Колкото и да е, няма значение кой е авторът на този израз, основното е, че значението му е уместно не само днес. В различни епохи тази мисъл тревожеше хората. Следователно, изводът предполага, че всичко е наистина вечно на този свят.
