Лео Гинзбург беше изключителен съветски преводач и публицист. Преживял ужасите на Втората световна война, той разказва в книгите си за болката, която трябваше да издържи цяло поколение. Но основната му дейност беше преводът на произведения от немски на руски.
биография
Лев Владимирович Гинзбург е роден на 24 октомври 1921 г. в Москва. Семейството му беше съвсем обикновено за съветската интелигенция, баща му работеше като адвокат. Лев Владимирович като дете е посещавал часове в литературно студио в Дома на пионерите, преподаван от Михаил Светлов, съветски поет и драматург, журналист и военен кореспондент. Дори в училище интензивно учи немски език. Навършвайки осемнадесетгодишна възраст, той постъпва в Московския институт за философия, литература и история. Н. Г. Чернишевски. Въпреки това той веднага е привлечен в армията, където трябва да служи повече от шест години на Далечния Източен фронт. Там стихотворенията му са публикувани във фронтови и военни вестници.
Години по-късно той влиза и завършва през 1950 г. във филологическия факултет на Московския държавен университет. Първото му преведено и публикувано произведение е от арменския език, което излиза през 1952 г. По-късно се занимава с преводи само на немска литература. Много творби на немски писатели, преведени от Лео Гинзбург, датират от късното Средновековие и Ренесанса. Той се интересувал от книги, разказващи за времената на тридесетгодишната война от 1618-1638 г., фолклора на жителите на Германия и поетите от онези времена. Той беше човекът, който вдъхна живот на древни ръкописи. Биографията на Лео Гинзбург показва, че той е починал след операция, като е бил в лошо състояние. След упойка не му е било предопределено да се събуди и на 17 септември 1980 г. известният съветски преводач умира.
Противоречивите възгледи за германския народ от различни времена
Лев Владимирович, който е учил немски от ранна възраст и е писал поезия, е бил изключително противоречив в литературните си предразположения, както изглежда на пръв поглед. В крайна сметка, като се има предвид, че той пише книги на антифашистка тематика, изпълнени с горчивина и негодувание за делата на Хитлер и неговите сътрудници, тогава, за разлика от това, с какъв трепет той се отнасяше към произведенията от Средновековието на стара Германия и по-късно, до XVIII век.
Потискащото чувство, което предизвиква тежка утайка у всеки човек, съпътства Гинзбург през цялата му проза. Той се стреми в книгите си да предаде атмосферата на отношенията между хората по време на войната и вярва, че горчивината от преживяването никога няма да бъде измита с времето. Завинаги е отпечатано в паметта на много хора. И напротив, превеждайки текстовете на немски поети и писатели, с присъщите за онова време текстове и драми, Лев Владимирович сякаш отново живее живота си заедно с авторите. Това беше философията на неговото отношение към самата концепция за преводи и личността на човек.
Можем да предположим, че Лео Гинзбург е искал да разкрие същността на една и съща нация с работата си. Покажете, че всеки човек има прекрасни и страшни черти. Тази формула се прилага за цели нации.
Преводи
Повечето от преведените от него произведения от немски, старогермански и латински се считат за най-добрите до ден днешен. Лев Владимирович майсторски притежаваше думата. С лекотата на виртуоза той се премести във времето в дълбокото минало, когато бяха написани тези древни текстове. Преводите му са високо ценени както в Русия, така и в Германия.
Творческият подход към преводите на Лев Владимирович често предполага увеличаване на обема на текстовете. Например, текстът на Парсифал беше поне удвоен по обем. А „Фугата на смъртта“ от Павел Челан в оригинал се състои от 30 реда, докато Гинзбург го превежда на руски с повече от сто реда. Сред неговите произведения са „Немски народни балади“ и известната „Лирика на ваганите“, стихове на немски поети, поезия и много други произведения.
Кармина бурана
Или, както се превежда, Codex Buranus е осветен ръкопис на латиница под формата на сборник стихове и песни. Тази колекция съдържа песни на различни теми: поучителни, банкетни, поучителни, сатирични, любовни и литургични драми.
Една от най-големите колекции от произведения на средновековни вагани и голиарди интересува Лео Гинзбург. Преводът на това произведение все още се счита за един от най-близките до оригинала. Звучи чудесно на много езици.
Дейвид Тухманов написа албума, включително една от песните, преведени от Лео Гинзбург, наречена „От ваганите“, или както ние го наричахме „Студентска песен“, „От френската страна …“ или просто „Студент“.
Антифашистка журналистика
В зряла възраст преводачът Лев Гинсбург, освен че работи със стари текстове, се занимаваше и с журналистика. Той посвети работата си на темата за кървавия и потискащ фашизъм, който се оказа тясно свързан със съдбата на руския народ. Правейки паралел между фашизма и комунизма, Лео Гинзбург спори в книгите си по темата за малодушие, тясното мислене на народите под игото на тоталитарните държави. И напротив, разкрития и угризения за участието в събитията. За това, което трябваше да видя със собствените си очи и да мина през сърцето си, наблюдавайки ужасите на Втората световна война. Неговите публикувани книги придобиха особена популярност сред онези, които също преминаха през войната.
Цитат от книгата "Само сърцето ми беше разбито …":
Ужасът на фашизма е, че той убива общоприетия морал, вечните морални стандарти, заличава заповедите. Какво означава клетвата на Хипократ за лекар на лагер в сравнение със заповед, получена от някой Sturmbanführer?
критика
В атмосфера на гниещ тоталитаризъм при Съветския съюз много публикации не искаха да публикуват творбите на Гинзбург. По щастливо стечение на обстоятелствата, издадената книга „Срещи на други страни“ все пак се появява в броя на списанието „Нов свят“ през 1969 г. В тази книга авторът описа лични интервюта с върха на Третия райх. След публикуването книгата придоби огромна популярност. Такива разкрития обаче не бяха одобрени „отгоре“. Това беше още една причина да смените главния редактор. Подобни актуални и горещи теми по това време не бяха цензурирани.
От друга страна, германският славянски Волфганг казак изрази мнението си за работата на Гинзбург. Според него авторът неправилно тълкува събитията, случили се в Германия в периода преди войната и по време на Втората световна война, обвинявайки германците само за всички престъпления.
Последната книга "Само сърцето ми беше разбито …"
Последната книга "Само сърцето ми беше разбито …", написана от Лео Гинзбург, беше публикувана след смъртта му. Това беше особено труден ръкопис, тъй като периодът на неговото писане съвпада с най-голямата загуба в живота на съветски преводач. Точно по това време почина съпругата на Лео Гинзбург, когото той нежно нарече Буба.
„Обичах да работя така, че да е близо, така че, вдигнал поглед, да виждам лицето й, почти винаги блестящо от доброта, спокойствие и рядко раздразнено, зло. Копирах много думи и редове от красивото й лице ”
Според много читатели тази конкретна книга е пълна с милост, състрадание, изповед и голота пред скръбта. Поставяйки цялата си душа, писателят настоява да бъде по-толерантен към близки и роднини, апелира към човечеството във всеки човек. Със сигурност смъртта на съпругата му внесе толкова фина, но рязка бележка в ръкописа му.
Името на своята книга Лео продиктува на медицинската сестра преди операцията, след която никога не се е събудил. Това бяха редове на немски език, цитирайки Хайнрих Хайне, чиито произведения толкова често се превеждат на руски език. Тази линия звучеше като Und nur mein Herz brach - "Само сърцето ми беше разбито."
