Денят на паметта на жертвите на политически репресии е установен като траурна дата през 1991 г., малко преди Съветският съюз да престане да съществува като единна държава.
30 октомври беше денят, в който всички, които приключиха дните си на дъскорезниците на Колима, в стрелбите на НКВД, ГПУ, Чека, МГБ и други наказателни институции, обслужващи комунистическия режим, се почитат.
Защо 1937 г.?
Част от истината за случилото се с осъдените по член 58 съветските граждани научиха през 1956 г., като прочетоха материалите на XX конгрес. Намеренията да хвърлят съмнение върху крайъгълния камък на социалистическата държавна система на първия секретар на КПСС N.S. Хрушчов не беше, той вярваше в неизбежността на победата на комунизма. Направен е смел опит да вдъхнови трудещите се с мисълта за случайността на милиони трагедии.
Няколко епизода на игрални филми, посветени на паметта на жертвите на политически репресии, които, като правило, всички завършват повече или по-малко успешно, а фигурата „1937 г.“ е здраво закрепена в съзнанието като символ на беззаконие и произвол. Защо избрахте тази конкретна година? В крайна сметка броят на арестуваните и екзекутирани в предишен и следващи периоди не беше по-малък, а понякога дори и повече.
Причината е проста. През 1937 г. ръководството на ВКП (б) предприема чистката на редиците на собствената си партия. Ролята на „врагове на народа“ беше изпробвана от онези, които в последно време сами се занимаваха с определянето на степента на лоялност на конкретен гражданин, решавайки бъдещата му съдба. Такъв крах на живота се помни дълго време.
Жертви или палачи?
При установяването на Ден на паметта на жертвите на политически репресии много депутати на Върховния съвет, придържайки се към комунистическите убеждения, отново се опитаха да убедят широката общественост, а понякога и самите тях, че социализмът с някакво специално, „човешко“ лице е възможен. „Ярки образи“ на такива комунистически ленинци като Тухачевски, Уборевич, Блухер, Зиновиев, Бухарин, Риков или Каменев бяха посочени като примери. Изчислението беше неусложнено, въпреки всеобщото средно образование и наличието на обучение в университетите, гражданите на страната на Съветите официално изучаваха произведенията на класиците на марксизма-ленинизма на принципа „запаметено, минало, забравено“.
Предполагаше се, че в Деня на паметта на жертвите на политически репресии хората ще си спомнят за екзекутираните членове на ленинското политическо бюро, палачите в Кронщат и Тамбов, теоретиците на пролетарската диктатура и други представители на болшевишкия елит, които бяха реабилитирани в края на петдесетте или в Горбачовите години.
